Нетълс разбра, че ще му предложат сделка. Погледна Комптън недоверчиво.
— Какво искате?
— Искам да ми разкажеш за пистолетите — каза Комптън. — Искам да знам откъде си ги откраднал. Искам адреси, подробности. Ако направиш това, започваме да вадим от общата сметка. Ясен ли съм?
Балард разбираше защо Комптън не пита конкретно за глока. Беше по-разумно да не разкриват конкретните си намерения пред Нетълс, защото бившият затворник би могъл да се опита да ги манипулира.
— Не знам! — проскимтя Нетълс. — Как да ти помня адреси!?
— Помисли — настоя Комптън. — Все имаш някаква представа в кои къщи си влизал. Започни от пистолета, който намерихме у теб. Глок, модел седемнайсет. Сигурно си го харесал, защото не си го продал и го носиш. Откъде се появи?
Нетълс се наведе напред и опря лакътя на свободната си ръка на масата. После подпря глава на дланта си, като Мислителя, който разсъждава върху въпроса.
— Първо, и трите пистолета бяха в една къща — каза най-после. — Просто не помня шибания адрес. Вие нямате ли доклади за кражбите на такива неща?
Комптън не обърна внимание на въпроса.
— Ами улицата? Помниш ли поне името на улицата?
— Не, не помня името на улицата.
Балард беше свързала шест от откраднатите кредитни карти, намерени в стаята на Нетълс в мотел „Сиеста Вилидж“, със заявени домашни кражби, но там нямаше откраднати огнестрелни оръжия. Това означаваше, че жертвите или са излъгали за оръжията, или че поне една от кражбите на Нетълс не е регистрирана — най-вероятно защото е бил откраднат пистолет, с който е извършено убийство. Шестте известни случая бяха от улици, намиращи се на няколко пресечки от „Сиеста Вилидж“, и така ставаше ясно, че постепенно се е отдалечавал от мотела на север, изток и запад.
Нямаше магистрала или друга пречка пред достъпа до кварталите южно от базата му, но там нямаше регистрирана кражба. Това подсказваше, че къщата, която търсят, би могла да е на юг.
— Ограбвал ли си къщи южно от мотела, в който беше отседнал? — попита Балард.
— Южно? — отвърна Нетълс. — Ами, да. Удрял съм и на юг.
Комптън я погледна, за да я подсети, че не бива да задава въпроси, но Балард продължи:
— Колко пъти си ходил на юг?
— Веднъж, не, два пъти. Къщите нататък не ги бива.
— Кога удари там?
— В началото, когато започнах.
— Добре, според мотела, бил си там девет дни, преди да те арестуваме. Значи, през първите два дни си бил на юг?
— Предполагам.
— Откога имаш пистолетите?
— Беше една от първите ми кражби.
— Южно от мотела?
— Да. Мисля, че беше втората. Да, втората. Онзи смяташе, че е адски умен, и беше сложил пистолетите зад книгите в библиотеката, обаче аз винаги събарям книгите от рафтовете. Право на пода. Хората крият какво ли не зад тях. Така намерих пистолетите.
Балард извади телефона си и отвори апликацията на джипиеса. Извади на екрана карта на булевард „Санта Моника“ и „Уилтън Плейс“, където беше мотел „Сиеста Вилидж“. След това започна да чете на глас имената на улиците южно от мотела: „Сейнт Андрюс“, „Уестърн“, „Риджуд“, „Ромейн“. Нетълс клатеше глава, докато не чу „Сиера Виста“.
— Момент — каза. — „Сиера Виста“. Звучи ми познато. Мисля, че беше там.
— Как изглеждаше къщата? — попита Балард.
— Не знам. Къща като къща.
— Имаше ли гараж?
— Да. Отзад. Отделен.
— Един етаж, два?
— Един. Не се занимавам с двуетажни имоти.
— Добре. Тухлена или дървена конструкция?
— Не беше тухла.
— Как влезе?
— Отидох в задния двор и отворих плъзгащата се врата до басейна.
— Значи е имало басейн.
— Да, до гаража.
— Добре, значи е имало порта? И ограда около басейна?
— Около задния двор. Беше заключен, така че се прекачих.
— Зид ли беше, или метална ограда?
— Ограда.
— Какъв цвят?
— Като че ли беше сива. Мръсна.
— Как разбра, че в къщата няма човек?
— Паркирах на улицата и видях онзи тип да излиза.
— С кола?
— Да.
— Каква кола? Какъв цвят?
— Камаро. Жълта. Помня колата. Готина. Искам такава.
— Как разбра, че в къщата няма други хора? Ако един човек е излязъл, това не означава, че вътре няма например жена и деца.
— Знам и затова винаги чукам на пътната врата. Имам работна риза с името ми на джоба. Правя се на инспектор от газовата компания, който търси течове на газ. Ако някой отвори, правя се, че оглеждам, после минавам на друг адрес.
— Как изглеждаше пътната врата? — попита тя.