Седна зад бюрото и веднага влезе онлайн — за да види дали „Таймс“ имат материал за разследването на „Вътрешни“, което да коригира материала от сутринта. Все още нямаше нищо. Извади една от визитките, които бе взела от Таусън, и му написа имейл, в който предаде думите на лейтенанта, както и факта, че „Таймс“ още няма реакция. Телефонът й иззвъня, докато натискаше бутона за изпращане. Беше Роджърс Кар от „Тежки престъпления“.
— Хей, получи ли съобщението ми?
— Получих го, благодаря.
— Е, как я караш?
— Всичко е наред. Моят лейтенант ме осведоми, че вече не съм на резервната скамейка, защото разследването не е установило нарушения.
— Разбира се, че няма нарушения, шегуваш ли се? Всичко е оправдано.
— Човек никога не знае. Може и да се изненадаш, обаче в отдела ми има хора, които са ми много ядосани.
— На теб? Трудно ми е да повярвам.
Достатъчно саркастични забележки.
— Чувам, че си ходил при адвоката, за да провериш каквото ти казах — подхвърли тя. — Таусън.
— Откъде знаеш? — попита Кар.
— Имам си източници.
— Говорила си с адвоката, нали?
— Може би. Е, каква е историята?
Кар не отговори.
— По дяволите! — избухна Балард. — Вземаш следата ми и хукваш по нея, а после дори не искаш да ми кажеш до какво си стигнал? Мисля, че това е последният ни разговор, детектив Кар.
— Не е това — каза Кар бързо. — Просто си мисля, че това, което ще чуеш, няма да ти хареса.
Сега млъкна Балард, но не задълго.
— И какво е то?
— Проверихме следата ти — започна Кар. — Таусън твърди, че Фабиан заявил, че може да му даде корумпирано ченге. После получихме балистиката и това закова нещата, така да се каже.
— Закова? Как така?
— Няма съответствие. Оръжието, с което е бил убит Кен Частин, не е използвано в „Танцьорите“. В момента хипотезата е, че имаме двама различни стрелци.
— Твърдят, че случаите не са свързани?
— Не, не твърдят такова нещо. Само че има две оръжия и двама различни стрелци.
Балард знаеше, че това не е цялата картина. Ако двата случая не бяха свързани с оръжието, би трябвало да има нещо друго.
— Какво не знам? — попита тя.
— Ами, това не е пълният доклад за балистиката — отговори Кар.
— Кар, стига. Престани да увърташ.
— Идентифицираха оръжията по куршумите и гилзите. В заведението е стреляно с деветдесет и две F. В гаража е използван Ругер три-осемдесет.
Балард беше наясно, че гилзите, събрани на местопрестъплението, и проектилите, извадени от труповете, носят характерните белези на вида оръжие, с което са изстреляни. Следата от ударника и набраздяванията от цевта идентифицират конкретно оръжие.
Даваше си сметка и за значението на идентифицираните оръжия. 92F беше 9-милиметрова берета, одобрена от полицията като лично оръжие на детективите. Ругерът беше малък и можеше да бъде скрит лесно. Използваха го за стрелба отблизо. Той също беше сред одобрените от полицията, но като резервно оръжие.
Използваха го обаче и наемните убийци.
Балард неохотно добави и още един факт — знаеше, че Частин носеше „Берета“ 92F, поне докато бяха партньори. Не искаше да зададе въпроса, но нямаше избор.
— Частин имаше деветдесет и две F. Изследваха ли го дали куршумите от „Танцьорите“ не са от него?
— Ако бяха намерили пистолета му, щяха да го направят.
Това беше нова информация.
— Казваш ми, че онзи, който го е застрелял, е бръкнал в сакото му и му е взел пистолета?
— Така изглежда. Оръжието не е открито.
— Какво мислят по въпроса?
— Днес бях пренасочен. Наредиха ми да се разровя надълбоко около Частин. Да изкопая всичко.
— Това са глупости. Той не е убиецът от „Танцьорите“.
— Откъде знаеш?
— Просто знам. Знам, че не е той.
— Добре. Кажи го на лейтенант Оливас.
— Какво точно казва той?
— Нищо. Поне не на мен. Един от труповете в сепарето обаче е бил мафиот.
— Да. Джино Сантанжело. От Вегас.
— Е, можеш да започнеш оттам.
Балард се замисли за момент, после попита:
— И да стигна къде? Нещо не мога да схвана.
— Ти първа каза, че е било ченге. Просто не си се насочила към правилното ченге.
— Значи Частин е стрелял в „Танцьорите“. Убива човек на мафията и тя за отмъщение убива него. Това ли ви е работната версия? Е, аз не мога да я приема. Защо му е на Кени да прави такова нещо?
— Заради това започва дълбокото ровене. И всъщност това е причината да ти се обадя.
— Забрави. Не смятам да ти помагам да прехвърлиш вината на Частин.