— За някой конкретен човек ли говорихте? — попита Балард.
— Не, не… — Черното боди поклати глава.
— Тя се хвалеше, че някой й бил дал петдесетачка — каза Бялото боди. — Всъщност мисля, че беше някой от сепарето, в което започна стрелбата.
— Защо мислиш така? — попита Балард.
— Защото масата беше нейна, а онези приличаха на играчи.
— Искаш да кажеш фукльовци? Типове с пари?
— Да, играчи.
— Добре. Нещо друго?
Двете сервитьорки се спогледаха, после се обърнаха към Балард и поклатиха глави.
Балард ги остави и се върна при партньора си.
— Отивам в заведението.
— Не се губи — предупреди той. — Веднага щом приключа с ролята на бавачка, искам да отида да уведомя близките и да започна да пиша. Приключваме.
Тоест останалото време от смяната щяха да се занимават с бумащина.
— Разбрах — каза тя.
Остави го на каменната пейка. Докато крачеше към входа на „Танцьорите“, се зачуди дали ще успее да се добере до кухнята, без да привлече вниманието на лейтенант Оливас.
4
В „Танцьорите“ беше пълно с детективи, криминолози, фотографи и оператори на видеокамери. Една жена от архитектурния отдел на полицията разполагаше панорамна камера, която щеше да заснеме 360-градусово изображение на помещението с висока резолюция, след като всички доказателства бъдеха обозначени и събрани и всички напуснеха за малко. От това изображение щеше да бъде изграден модел на местопрестъплението, който да се използва в съда при евентуален процес. Тази операция струваше скъпо и Балард за първи път виждаше да се прилага на терен, ако не се броеше един случай, когато полицай се бе оказал замесен в стрелба. По всичко личеше, поне засега, че за това разследване не се пестят средства.
Балард преброи в клуба деветима детективи от специалната секция на отдел „Убийства“ — познаваше всички, а някои от тях дори харесваше. На всеки беше поверена определена част от местопрестъплението, а всички се движеха из клуба под зоркия поглед на лейтенант Оливас. Навсякъде по пода бяха сложени жълти обозначителни табели с номера, които сочеха местоположението на доказателствата — гилзи, счупени чаши за мартини и други отломки.
Жертвите, с изключение на Синтия Хадел, бяха оставени на място, за да бъдат фотографирани, записани с видео и прегледани от съдебния патолог, преди да бъдат транспортирани за аутопсия. Патоложката, Джайлалита Панерселвам, също беше дошла. Присъствието й на терен само по себе си беше рядкост и още веднъж показваше, че на разследването на това масово убийство се гледа извънредно сериозно. Доктор Джей, както я наричаха, стоеше зад фотографа си и му казваше какви точно снимки иска.
Залата на клуба беше голяма, с черни стени и на две нива. Барът минаваше по протежение на задната стена на долното ниво, на което имаше и малка площадка за танцуване, заобиколена от палми и сепарета, разделени с черни тапицирани с кожа прегради. Палмите, окичени с бели лампи, се издигаха два етажа нагоре към стъклен таван. Вляво и вдясно от бара имаше две крила, издигнати на шест стъпала над пода, в които имаше още сепарета и които се обслужваха от по-малки барове.
В едно от сепаретата на долното ниво бяха трите трупа. Два все още бяха на столовете. Този вляво беше чернокож с отметната назад глава. Белият мъж до него беше леко наклонен на една страна, сякаш заспал в пиянството си. Третият се беше килнал хоризонтално върху стола, така че главата и раменете му стърчаха извън преградата на сепарето. Беше бял и от увисналата му побеляла конска опашка в локва на пода капеше кръв.
Четвъртият труп беше паднал на почти шест метра оттам, в прохода между четири разположени като детелина сепарета. Беше много едър чернокож, паднал по очи на пода, с ръце отстрани на тялото и обърнати нагоре длани. На колана му от дясната страна имаше празен кобур за шоков пистолет. Балард видя малкото устройство от пластмаса паднало под маса наблизо.
На три метра от четвъртия труп имаше кърваво петно с поставени около него маркери за доказателства и материалите, захвърлени от парамедиците, опитали се да спасят живота на Синтия Хадел.
Сред нещата на пода имаше и кръгъл поднос за коктейли от неръждаема стомана.
Балард се качи по стълбите на второто ниво и се обърна, за да огледа местопрестъплението по-добре. Лейтенант Адамс беше казал, че стрелбата е започнала в сепаре. С тази отправна точка не беше трудно да се види какво се е случило в най-общи линии. Трима мъже бяха застреляни там, където са седели. Стрелецът беше успял да стреля достатъчно бързо и достатъчно точно, за да свали и тримата. След това бе тръгнал през прохода между сепаретата. Тук на пътя му се изпречва охранителят на заведението, който е извадил шоковия си пистолет и отива към проблема, за да го разреши. Застрелян е, най-вероятно е умрял веднага, и е паднал по очи на пода.