— Изслушай ме. Няма да прехвърляме никаква вина на никого. Ако няма вина, няма, и толкоз, но все пак трябва да проверим.
— Какво искаш от мен?
— Преди четири години двамата сте били партньори.
— Е?
— Тогава той е имал финансови проблеми. Говорил ли е с теб за това?
Информацията я изненада.
— Нито дума. Какви неприятности и откъде знаеш за тях?
— Ровя надълбоко, нали? Извадих кредитната му история. Пропуснал е девет вноски по ипотеката на къщата си и е щял да я загуби, но изведнъж всичко това изчезва. Банката получава парите и той става платежоспособен… За една нощ! Някаква идея как е станало?
— Казах ти. Дори не знаех за такъв проблем. Не е споделял с мен. Говори ли с Шелби? Може някой от семейството да им е помогнал.
— Още не. Искам да науча повече, преди да отида при нея. Срещата обещава да е грозна.
Балард замълча. Не помнеше Частин някога да е изглеждал притеснен за нещо извън работата — финанси или друго. Винаги се бе държал спокойно и уравновесено.
Замисли се за нещо, което Кар не бе споменал.
— Ами Метро? — попита тя.
— Метро? — учуди се Кар. — Какво имаш предвид?
— Хлапето. Свидетелят. Матю Робисън.
— А… той. Нарича себе си Метро? Още не сме го открили. И честно казано, не очаквам да го открием.
— Добре. Той как се вписва във версията?
— Ами знаем, че се е обадил на Частин в петък, към пет, и Частин е излязъл да го търси. Според нас той е смятал Робисън за заплаха.
— Значи, ликвидира Робисън, скрива или заравя тялото някъде и се прибира у дома. Само че там го чака убиец на мафията, който го прострелва в главата, преди да успее да слезе от колата.
— И взема пистолета му.
— Да, взема пистолета му.
Мълчаха доста време. Докато Балард не заговори за слона в стаята.
— Оливас още ли направлява всичко това?
— Той е шефът, обаче не тръгвай в тази посока, Рене. Балистиката си е балистика. Това не може да се направлява. Финансите също са това, което са.
— А защо му е да взема пистолета? Убиецът в гаража? Защо е взел нещото, което би могло да докаже или опровергае всичко това? Без този пистолет, за да се направи истинско сравнение, имаме само косвени улики. Хипотеза.
— Може да има сто причини да вземе пистолета. И като говорим за косвени улики, има и още нещо.
— Какво?
— Проверихме какво има за Частин във „Вътрешни разследвания“ и установихме, че за него няма отворено разследване. Имаха обаче текуща папка, в която слагат всички анонимни сигнали, които получават. Там има жалвания от рода „един полицай се държа грубо с мен“ или „един полицай непрекъснато идва в магазина ми и пие портокалов сок, без да плаща“ — такива неща.
— Добре.
— Както казах, нямаше отворено разследване за Частин, но имаха два анонимни сигнала за неназовано ченге, което играело карти, а после не можело да покрива загубите си.
— Какви карти?
— Не пише, обаче си наясно, че ако някой иска да играе на високи залози в този град, ще намери къде. Ако се движиш в този свят.
Балард поклати глава, макар да знаеше, че Кар няма как да види. Огледа се, за да се увери, че никой не чува разговора й. В стаята не бе останал почти никой, защото повечето детективи започваха да приключват още в четири следобед. Въпреки това тя се прислони до преградата на работното място и сниши глас.
— Пак не мога да приема. Нямате нищо освен изчезнал пистолет, а както сам каза, може да има сто причини да е изчезнал. Като че ли си повече заинтересован да стовариш всичко на гърба на Частин, отколкото да откриеш кой го е убил.
— Ето пак — каза Кар. — Не „стоварваме“ нищо на никого. И знаеш ли какво? Наистина не те разбирам, Рене. Всички знаят, че преди две години Частин те предаде, че кариерата ти престана да се движи нагоре и че сега работиш през нощта. И го защитаваш в ситуация, която е доста съмнителна, в която има много дим.
— Това е то, нали? Много дим. Когато работех в центъра, преди кариерата ми да тръгне надолу, както предполагаш, имахме нужда от нещо повече от дим. Нещо много повече от дим.
— Ако има огън, ще го намерим.
— Желая ти късмет с това, Кар. Ще говорим по-късно.
Балард прекъсна връзката и остана замръзнала на бюрото. Версията, че стрелецът от „Танцьорите“ е полицай, беше нейна. Сега версията се бе превърнала в чудовище и се целеше към Частин.
Питаше се още колко време ще мине, докато Кар открие, че резервният пистолет на глезена й е „Ругер“ 380.
37
Успокои се. Ругерът на глезена й беше одобрен като резервно оръжие за полицаите от шефовете на полицията. Такова оръжие освен нея имаха поне още хиляда ченгета.