— Да, добре е — каза тя след малко. — Ти какво мислиш?
— Мисля, че сгрешихме — отвърна той. — Трябваше да кажем на Фалцър, че искаш да те повишат в капитан. Той направи всичко, което поискахме от него! Всъщност проверих какво става с вана ти и ми казаха, че ще можеш да си го вземеш утре. Свършили са с него.
Тя нямаше представа, че той ще направи това. Беше поел инициативата и това й подсказваше, че ситуацията с Таусън може да стане неловка.
— Благодаря ти, Дийн — каза тя. — За всичко. Ти наистина обърна положението наопаки.
— Не аз — възрази той. — Ти самата улесни задачата ми до степен почти да нямам какво да правя.
— Е, добре, както и да е. Между другото, дадох визитката ти на жертвата на Трент — тази, заради която се намесих в разследването. Казах й, че би трябвало да търси обезщетение от наследството му и да ти се обади.
— Задължен съм ти. И, Рене, този въпрос сега е приключен, поне по отношение на моето участие. Това означава, че няма да има конфликт на интереси, ако поддържаме връзка… на лично ниво, имам предвид.
Ето я. Увертюрата към неловката ситуация. Беше нормално мъже от полицията, дори от по-широкото поле на правоохранителната система, да я ухажват. Така се бе сближила с Комптън — общата работа често води и до нещо повече. Долавяше, че интересът на Таусън расте след разговора в къщата му онази неделя. Проблемът беше, че самата тя не споделяше този интерес, особено след преживяното.
— Мисля, че искам да запазим строго професионалните си отношения, Дийн — каза тя. — Много вероятно е да имам нужда от професионалната ти помощ и в бъдеще, защото видях как се справи сега. И ми хареса.
Надяваше се комплиментите за професионалните му качества да омекотят ефекта от това, че го отблъсква.
— Да, разбира се — отвърна той. — Винаги, когато имаш нужда, Рене, ще се радвам да помогна. Все пак помисли. Винаги можем да имаме и двете.
— Благодаря ти, Дийн — отвърна тя.
След като приключи разговора, се върна към снимките. Огледа още веднъж трупа на Трент и стаята на най-долния етаж на обърнатата къща. Видът на тялото и кръвта й даде възможност да прехвърли още веднъж всичко в ума си. Преживя стъпките, които бе предприела, измъкването на китките от връзките, после нападението. Сложи дясната си длан върху лявата китка. Нея бе освободила най-напред, тя беше наранена най-сериозно от свинските опашки. Снимката я накара отново да почувства болката. Но си заслужаваше. Беше жертва. Не беше в състояние да го произнесе дори пред себе си, но повторното мислено преживяване, без колебания и обмисляне, имаше терапевтичен ефект. Беше й нужно.
Можеше и да не чуе името си — толкова бе вглъбена, но някой я викаше от другия край на стаята. Вдигна поглед и видя Димитра Луис да размахва бележник към нея, точно пред кабинета на Макадамс. Луис отговаряше за архива и уликите на отдела и в края на всеки работен ден пускаше в пощата на капитана дневници за веществените доказателства, така че да е информиран за развитието на всеки отделен случай.
Балард стана и отиде да види какво иска.
— Какво има, Димитра?
— Има това, че искам да махнеш торбата, която е в шкафа ми. Не може да я държиш там вечно.
— Какви ги говориш? Каква торба?
— В един от шкафовете ми от миналата седмица се търкаля твоя торба.
— Която Частин трябваше да вземе и да занесе в „Грабежи и убийства“? Трябваше да я вземе още в петък.
— Обаче, както ти казах, все още е в шкафа и е на твое име, не на негово. Искам да дойдеш и да си я вземеш. Трябва ми мястото.
Балард беше озадачена. В този плик за доказателства бяха вещите на Синтия Хадел, келнерката, застреляна при касапницата в „Танцьорите“. Балард си даваше сметка, че тя е случайна жертва, но й се струваше необяснимо защо Частин не е взел вещите й в петък сутринта, когато беше в управлението. Беше му казала за плика. Дори обаче да е бил много зает със свидетеля Зандър Спейтс, пликът би трябвало да бъде взет от куриер в понеделник сутринта и предаден в склада за доказателства в центъра и там да бъде запазен на негово име.
Такава беше процедурата. Луис обаче твърдеше, че не се е случило нищо такова. Че пликът е записан на нейно име.
— Не знам защо е станало така, но ще дойда да проверя след няколко минути — обеща Балард.
Луис й благодари и излезе от стаята на детективите.
Балард се върна при бюрото, събра снимките и доклада за обиска и ги сложи в плик за служебна кореспонденция, за да не са пред очите на всички. После заключи плика в шкафа си и тръгна към стаята за доказателства.