Луис не беше там и стаята беше празна. Балард отвори шкафа, в който бе сложила кафявия книжен плик с личните вещи на Синтия Хадел. Взе го и го отнесе до плота. Първото, което забеляза, беше, че е запечатан с две лепенки. Върху първата червена лепенка за веществени доказателства беше сложена втора, което означаваше, че е бил отварян и запечатан отново, след като го бе сложила там в петък сутринта. Предположи, че го е направил Частин. След това погледна етикета — той също беше нов. Написана на ръка инструкция гласеше, че пликът трябва да се задържи за детектив Балард от управление Холивуд. Почеркът беше на Частин.
Балард взе от плота макетно ножче, сряза лепенката и отвори плика. Отвътре извади по-малките найлонови пликове, които беше сложила в големия книжен плик сутринта след смъртта на Хадел. Забеляза, че един от тях също е запечатан с допълнителна лента. Беше отварян и запечатан отново.
Без да къса новата лепенка, тя разстла предметите от плика върху плота, така че да ги вижда през найлона. Вътре имаше списък, така че успя да провери съдържанието по него — телефона на Хадел, престилката й, цигарената кутия, в която беше шишенцето дрога.
Предвид казаното от Кар, че сега Частин е фокус на разследването, Балард се зачуди какво ли е бил намислил. Дали пък в този плик нямаше нещо, което е искал да скрие от „Грабежи и убийства“? Дали не беше информация от телефона на Хадел? Или пък беше взел нещо?
Нямаше лесен отговор. Улови горните ъгли на плика и го обърна обратно, за да огледа съдържанието от другата страна. Веднага забеляза визитка, която беше мушната в целофанената опаковка на цигарената кутия, която преди това не беше там. Беше служебната визитка на Частин от полицията на Лос Анджелис.
Балард извади латексови ръкавици от устройството на стената, сложи си ги и се върна при плика с веществени доказателства. Сряза лепенката и извади цигарената кутия. Огледа внимателно визитката, после я измъкна. На другата страна беше написано име, което не се виждаше, докато картичката беше под целофана.
Ерик Хигс, ДМВ.
Балард не познаваше името и не знаеше какво означава съкращението ДМВ. Остави картичката и отвори цигарената кутия. Шишенцето все още беше там и изглеждаше наполовина пълно — както го беше оставила.
Реши да огледа всичко, за да установи дали нещо не е пипано. Телефонът беше безполезен, защото батерията отдавна се бе изтощила. След това разгъна престилката и се убеди, че съдържанието е каквото си беше било — сгънати банкноти, още цигари, запалка, малък бележник. Извади парите и ги преброи. Не лисваше и долар — и нищо не показваше каква е била идеята на Частин.
Извади телефона си. Свали ръкавицата и написа в търсачката Ерик Хигс. Получи различни отговори. Имаше художник, колежански футболист, професор по химия от Калифорнийския университет, Ървайн, и още няколко. Никой от тези хора не означаваше нищо за нея.
След това написа ДМВ и също получи различни резултати. Далече долу видя думите „Депозиране на метали под вакуум“ и обяснение от един ред, което привлече вниманието й с една дума.
Физически процес за покриване на веществени доказателства с много тънък филм от…
Спомни си, че е чела нещо за този процес. Щракна върху линка и отвори статията. ДМВ беше метод в криминалистиката, при който с помощта на слоеве злато и цинк, нанесени при ниско налягане върху повърхности, които са твърде порести и обичайните методи не дават резултати, се открояват пръстови отпечатъци. Процесът се бе оказал успешен при прилагане върху пластмаси, метали с грапава повърхност, дори някои видове текстил.
Статията беше публикувана преди две години в списание за криминалистика. Пишеше също, че техниката е сложна и изисква голяма по размер вакуумна камера и друго оборудване, да не говорим за скъпите метали злато и цинк. Поради това изучаването и прилагането на метода се осъществяваше преди всичко в някои университети и частни лаборатории. В статията се твърдеше, че нито ФБР, нито която и да било градска полиция в Съединените щати разполагат с камера за ДМВ и това е голяма пречка в работата на тези институции по разкриването на някои престъпления.
В статията се изреждаха няколкото лаборатории и университети, в които приложенията на ДМВ или се предлагаха на външни клиенти, или се изучаваха. Сред тях беше и Калифорнийският университет в Ървайн, където работеше Ерик Хигс, професор по химия.
Балард бързо прибра вещите на Синтия Хадел в кафявия книжен плик и го запечата отново с лепенка от ролка на плота. След това го отнесе до стаята на детективите и се зае да открие професор Хигс.