След двайсет минути, благодарение на полицейското управление към университета, се свърза с лабораторията, за която отговаряше професорът. Гласът който отговори, й се стори твърде младежки, за да е на професор.
— Търся професор Хигс.
— Отиде си.
— За деня?
— Да, за деня.
— Вие сте?
— А вие сте?
— Детектив Рене Балард, полиция Лос Анджелис. Много важно е да се свържа с професор Хигс. Можете ли да ми помогнете?
— Ами, аз…
— Кой сте вие?
— Ъ-ъ… Стив Стилуел. Асистент в лабораторията.
— Нали това е лабораторията за ДМВ?
— Ами не е точно лаборатория за ДМВ, но разполагаме с такова оборудване, да.
Балард се развълнува.
— Имате ли мобилен телефон на професор Хигс? И как мога да се свържа с него?
— Да, имам мобилния му. Предполагам, бих могъл да… Не съм сигурен дали е редно…
— Мистър Стилуел, обаждам се във връзка с разследване на убийство. Разбирате ли? Или ми дайте номера на професор Хигс, или му се обадете и поискайте разрешение да ми го дадете. Трябва да направите едно от двете незабавно.
— Добре, добре, момент да извадя номера. Той е на този телефон, така че няма да ви чувам, докато го търся.
— Само побързайте, мистър Стилуел.
Докато чакаше, Балард едва се сдържаше. Скочи и започна да се разхожда между бюрата, докато Стилуел търсеше номера. Най-накрая той започна да й го диктува и тя изтича до бюрото си, за да го запише. Прекъсна разговора със Стилуел точно когато той попита:
— Успяхте ли да запишете?
Набра номера и след едно позвъняване се обади мъжки глас.
— Професор Хигс?
— Да?
— Казвам се Балард. Детектив съм в полицията на Лос Анджелис.
След дълга пауза той попита:
— Работехте заедно с Кен Частин, нали?
Балард усети в гърдите си прилив на чиста енергия.
— Да, работехме заедно.
— Мислех си, че може да се обадите. Той ми каза, че ако нещо се случи с него, мога да ви имам доверие.
38
Шофирането до Ървайн в област Ориндж се оказа мъчително преживяване. Професор Хигс се бе съгласил да се върне в лабораторията и да се срещнат там. По пътя Балард размишляваше за следата, която следваше. Кен Частин недвусмислено й я бе оставил, за да тръгне по нея. Давал си бе сметка, че е навлязъл в опасна територия, и беше имал резервен план, който да се задейства, ако нещо се случи с него. Тя беше този план. Като бе пренасочил вещите на Хадел обратно към нея, Частин се бе подсигурил, че тя ще ги получи след почивните дни и ще установи връзка с професор Хигс.
Когато най-после стигна до университета, се наложи да се обажда на професора два пъти, докато открие сградата на департамента по естествени науки, в която, на четвъртия етаж, се намираше лабораторията му.
Сградата й се стори пуста. Завари Хигс сам в лабораторията. Беше висок и жилест, по-млад, отколкото бе очаквала. Поздрави я сърдечно и като че ли от плещите му падна някакъв товар или грижа.
— Не знаех — каза той. — Толкова съм зает, че не ми остава време да прочета вестник или да гледам телевизия. Научих едва вчера, когато позвъних на номера, който ми даде той, и жена му ми каза. Ужасно! Надявам се това тук да няма нищо общо.
И посочи към задната част на лабораторията, където имаше стоманена камера за ниско налягане с размерите на домашна перална машина.
— Тук съм, за да опитам да разбера — отговори Балард. — Говорили сте с жена му?
— Да, тя вдигна телефона — каза Хигс. — Разказа ми какво се е случило и останах като гръмнат.
Частин беше дал на професора домашния си номер, а не служебния или мобилния. Това беше важен факт и за Балард беше индикация — наред с поведението му на местопрестъплението и връщането на вещите на Хадел, — че е опитвал да скрие поне част от ходовете си по разследването на стрелбата в „Танцьорите“, така че да не могат да бъдат открити с нормални средства.
— Има ли къде да седнем да поговорим? — попита Балард.
— Разбира се, имам кабинет — отговори Хигс. — Елате.
Минаха през няколко свързани помещения и влязоха в малък кабинет, в който имаше място само за бюро и един стол за посетител. Седнаха и Балард помоли професора да й разкаже за контактите си с Частин от самото начало.
— Тоест още от първия случай? — попита той.
— Предполагам — каза Балард. — Какъв беше първият случай?
— За първи път разговарях с детектив Частин, когато ми се обади преди около две години. Каза ми, че бил чел за ДМВ в някакво списание — не помня кое, — и искаше да му кажа дали с този процес могат да се свалят отпечатъци от баскетболна топка.