Разказът на Хигс й звучеше убедително. От годините, когато бяха партньори, знаеше, че Частин се интересуваше и следеше развитието на техниките в криминалистиката, разпитите, юридическите правила. Някои от колегите им го наричаха Учения, защото наистина четеше много. И много често вдигаше телефона и разговаряше направо с учените, ако имаше въпроси относно някое доказателство.
— Каза ли какъв е случаят? — попита Балард.
— Да. Стрелба на баскетболно игрище — отговори Хигс. — Хлапета започнали да спорят заради игра един срещу друг, едното извадило пистолет от раницата си до игрището и застреляло другото. Детектив Частин смяташе, че стрелецът трябва да е оставил отпечатъците си по топката, защото е играл с нея. Криминалистите от полицията обаче не успели да свалят отпечатъци, защото гумените топки имат набраздена пореста повърхност. Помоли ме да опитам.
— И какво стана?
— Обичам предизвикателствата. Казах му да донесе топката. Опитахме, но не успяхме да свалим никакви използваеми отпечатъци. Имам предвид, имаше петна и ивици, но не можеха да се пуснат през базата данни за сравняване.
— Тогава какво се случи?
— Ами, нищо повече. Докато не ми се обади миналата седмица, за да ме попита дали може да ми изпрати нещо, от което да опитам да сваля отпечатъци.
— Какво беше то?
— Наричаше го „бутон за палец“.
— Кога точно се обади?
— Рано в петък. Бях в колата на път за тук и ме откри на мобилния. Мога да проверя в телефона ми, ако е нужно по-точно време.
— Да, моля.
— Разбира се.
Хигс извади телефона от джоба си и отиде на списъка с обажданията. Спусна се по него и стигна до разговорите от петък сутринта.
— Това е — каза той. — Обадил се е в седем и четирийсет и една сутринта, в петък.
— Може ли да видя номера? — попита Балард.
Хигс обърна телефона към нея и Балард се наведе към бюрото, за да го види по-добре. Номерът беше 213-972-2971 и не беше мобилният на бившия й партньор. Беше звънил през централата на управлението в Холивуд. Беше използвал стационарната линия в стаята за доказателства по времето, когато беше оглеждал вещите на Синтия Хадел.
— Какво точно поиска, когато се обади? — попита Балард.
— Каза, че имало извънредни обстоятелства в разследване на тежко престъпление — отговори Хигс. — Искаше да му кажа дали бих могъл да обработя много малък предмет, колкото десет цента, и да сваля от него отпечатъци.
— И какво му отговорихте?
— Ами, отговорих му, че мога да опитам, но първо попитах какъв е материалът, а той отговори че бил метален бутон, но с неравна повърхност заради щампа. Казах му, че веднъж свалих отпечатък от монета от десет цента, точно от челюстта на Рузвелт. Той каза, че ще изпрати въпросното нещо и че за него мога да разговарям единствено с него.
За Балард стана ясно, че към 7:41, петък сутринта, по-малко от осем часа след стрелбата в „Танцьорите“, Частин вече е знаел или поне е подозирал, че е бил замесен полицай. Взел е мерки да прикрие подозренията си и да се защити — обадил се е на Хигс от служебния телефон, а не от своя, и е оставил картичката си с името на Хигс в плика с вещите на Хадел.
— Изпрати ви предмета по пощата или го донесе лично? — попита тя.
— Изпрати го по пощата. Получих го в събота, с препоръчана поща — каза Хигс.
— Пазите ли случайно опаковката?
Балард мислеше как да документира движението на доказателствения материал. Ако някога започнеше съдебен процес, това би се оказало важно. Хигс се замисли за момент, после поклати глава.
— Не, изхвърлена е. Чистачките идват в събота вечер.
— И къде е сега този бутон?
— Ще отида да го донеса. Връщам се веднага.
Хигс стана и излезе от кабинета. Балард го зачака. Чу да се отваря и затваря чекмедже някъде в лабораторията, после професорът се върна. Подаде й малък плик за доказателства, в който имаше нещо подобно на малка черна капачка с резба отстрани.
Балард беше сигурна, че това са пликът и предметът, които бе видяла Частин да прибира на местопрестъплението рано в петък сутринта. Явно бе разпознал какво е и си бе дал сметка какво означава.
Обърна плика, за да огледа предмета. Беше всъщност малко по-малък от монета от десет цента, с плоска повърхност с щампована отгоре дума.
Lawmaster
Думата беше позната на Балард, макар и да не беше в състояние веднага да си спомни откъде. Извади телефона си, за да я потърси в интернет.