Ледената истина, която Балард носеше със себе си, задно с двете оръжия, които трябваше да бъдат проверени, беше, че доказателствата, с които бяха притиснали Кар, не бяха достатъчно силни. Тъй като обработката чрез ДМВ се използваше в криминалистиката сравнително рядко и беше направена във външна лаборатория, всеки адвокат на защитата, който е заслужил името си, би я подложил на тежък артилерийски обстрел от възражения. Детектив, да не би да искате да кажете на нашите съдебни заседатели, че това критично важно изследване на улика е осъществено от студенти в обикновена химическа лаборатория? Очаквате ли да повярваме, че това така наречено доказателство е било буквално откраднато от местопрестъплението, а след това е било изпратено по куриер до колежанска лаборатория?
Допълнителен проблем беше придобиването на уликата. Ключовият отпечатък на заподозрения върху капса от кобур бе взет от местопрестъплението, без това да е документирано. Сега Частин беше мъртъв и Балард беше единствената, която го бе видяла да взима капсата. Собствените й отношения с шефовете й в полицията и надеждността й като свидетел несъмнено щяха да станат обект на ожесточена атака.
С две думи, имаха нужда от още доказателства. Ако се окажеше, че някой от пистолетите на Кар е използван при стрелбата в „Танцьорите“ или убийството на Частин, случаят щеше да бъде решен недвусмислено и Кар нямаше да се измъкне от тежестта на фактите.
Обвинението беше украсено и с редица „подобрени“, известни като утежняващи обстоятелства — убийство на полицай, проникване в чужд дом, причакване. Всяко от тези неща би могло да осигури на Кар смъртна присъда, а трите заедно на практика я гарантираха. Макар че щатът Калифорния не беше екзекутирал никого от десет години и нямаше индикации това положение да се промени в бъдеще, ченгетата и осъдените бяха наясно, че смъртната присъда е билет към полудяването — годините изолация и разходката от един час седмично извън стените на килията си казват думата. Предвид това Кар би могъл да приеме споразумение, което да махне смъртната присъда от масата. Тогава би трябвало да признае престъпленията и мотивите си да ги извърши. Щеше да се наложи да разкаже всичко.
Медор и един неин колега я чакаха пред входа на балистичната лаборатория и взеха опакованите отделно оръжия. Първо отидоха в стаята с водния резервоар, в който стреляха, за да получат цели, недеформирани куршуми, годни за сравняване с извадените от жертвите. След това влязоха в самата лаборатория и се заеха с анализа.
— Може ли най-напред да видите ругера? — попита Балард.
Искаше да научи отговора за смъртта на Частин колкото може по-рано.
— Няма проблем — отвърна Медор.
Балард се отдръпна назад, за да не пречи. Докато чакаше, мислите й се върнаха към случилото се след като арестуваха Кар и Оливас даде друга насока на екипа по разследването. Балард трябваше да проследи балистичните експертизи, а трима детективи бяха натоварени със задачата да проучат живота му до най-малката подробност, за да стигнат до мотивите на престъпленията. Самият Оливас се зае със задачата да уведоми шефовете на полицията и пиарите. Беше малко вероятно арестът на Кар да остане скрит дълго, така че полицията трябваше да излезе напред преди пресата да е гръмнала.
След това всеки тръгна да изпълнява задачите си, а Оливас и Балард останаха за момент сами. Тогава той й протегна ръка. Жестът беше толкова неочакван, че тя стисна ръката му, без да мисли. И той задържа нейната.
— Детектив, искам да заровим томахавката — каза той. — Това сега показа какъв следовател си. Ти си умна и съвестна. Би било чудесно, ако си в екипа ми, и мога да се погрижа това да стане. Отново ще работиш през деня, пълна оперативна свобода. Има доста добри причини да се съгласиш.
Балард онемя. Държеше опакованите оръжия на Кар.
— Трябва да занеса оръжията — успя да каже.
Оливас кимна и най-накрая пусна ръката й.
— Помисли — каза й. — Ти си добър детектив, Балард, а аз ще обърна другата буза в името на отдела.
Балард се обърна и излезе от ареста. Беше доволна, че се е сдържала и не е замахнала да удари Оливас с пистолетите на Кар.
Докато наблюдаваше Медор пред микроскопа, се опита да върне мислите си към разследването.
Все още оставаха много въпроси и необяснени моменти. Най-важният от тях беше изчезналият Матю Робисън. След като Балард научи, че отпечатъкът върху капсата от кобур е на Кар, се зае да постави всички факти по случая в тази нова светлина и видя връзката, която дотогава й убягваше. Кар беше от екипа от „Тежки престъпления“, който в петък сутринта беше разбил шайка за трафик на хора на пристанището. Самата тя бе гледала репортажа по новините в пет следобед. Сега си даде сметка, че Робисън, видян за последен път от приятелката му да гледа телевизия на канапето, е разпознал Кар от предишната вечер в „Танцьорите“. След това, в 5:10 следобед, е вдигнал телефона на Частин, за да му каже.