Когато стигна до брега, видя, че Лола тича по пясъка, изплашена и несигурна за нещата, които не беше в състояние да разбере, да не говорим да контролира. Напомняше на Балард за едно четиринайсетгодишно момиче, което бе направило същото на друг бряг преди много години.
Загреба по-усилено. Искаше да слезе от дъската, да падне на колене на пясъка, да прегърне Лола.