— Кен.
— Какво правиш тук?
Тонът му беше изненадан, нямаше укор.
— Петата жертва ме свари в болницата — отговори Балард. — Бях там за друго.
Частин си погледна бележника.
— Синтия Хадел, келнерката. Мъртва при пристигането.
Балард вдигна плика с вещите на Хадел.
— Да. Опразних шкафчето й. Знам, че го смятате за периферно, обаче…
— Да, благодаря, детектив.
Каза го Оливас, който се бе обърнал към тях. Гласът му накара Частин да млъкне.
Оливас пристъпи към Балард. Тя го гледаше от упор. Сега се изправяше лице в лице срещу Оливас за първи път, откакто бе пуснала оплакването срещу него, преди цели две години. Докато гледаше ъгловатото му лице, изпитваше смесица от ужас и гняв.
Частин вероятно си даваше сметка какво може да се очаква, защото се отдръпна от тях и продължи да се занимава с работата си.
— Лейтенант? — каза Балард.
— Как ти се отразява Късното шоу? — попита Оливас.
— Добре.
— А как е Джуркинс?
— Дженкинс е добре.
— Нали Знаеш защо го наричат така? Джуркинс?
— Аз…
Не успя да довърши. Оливас наведе глава и приближи лицето си на сантиметри от нейното. Балард имаше чувството, че ще я настъпи. Заговори й с нисък глас, така че да чува само тя:
— Късното шоу — каза. — Там изпращат помиярите.
И се отдръпна.
— Получи задачата си, нали детектив? — попита той. Гласът му отново беше нормален.
— Да — отвърна Балард. — Ще съобщя на близките.
— Тогава тръгвай. Веднага. Не искам да замърсяваш местопрестъплението.
През рамо Балард видя, че доктор Джей наблюдава случващото се, но когато я погледна, тя извърна лице. Погледна и към Частин с надежда да зърне някаква реакция, издаваща съчувствие, но той се бе вглъбил в работата си — беше клекнал на пода и с ръкавиците си вдигна нещо подобно на малък черен пластмасов бутон и го пусна в плик за доказателства.
Балард се обърна и тръгна към изхода. Лицето й пламтеше от унижението.
5
Дженкинс все още беше в съседната сграда при свидетелите. Балард го видя застанал пред тях с вдигнати пред гърдите ръце с разперени длани, сякаш опитваше да ги омиротвори. Един от тях говореше с писклив от гняв глас:
— Виж, сутринта трябва да работя! Не мога да вися тук цяла нощ, особено след като не съм видял абсолютно нищо!
— Разбирам това, сър — отвърна Дженкинс с малко по-висок от обикновеното тон. — Ще вземем показанията ви веднага щом е възможно. Имаме пет жертви, Помислете за това.
Ядосаният мъж махна с ръка и се върна на мястото си. Някой друг изруга и извика:
— Не можете просто да ни държите тук!
Дженкинс не отговори, но истината беше, че технически имаха право да задържат всички клиенти на клуба, докато детективите не преценят кой е потенциален свидетел и кой би могъл да е заподозрян. Изглеждаше неубедително, защото здравият разум диктуваше, че никой от тези хора не може да е заподозрян, но все едно, беше вярно.
— Добре ли си? — попита го Балард.
Дженкинс се обърна рязко, като че ли очакваше някой да се нахвърли върху него, но видя, че е партньорката му.
— Почти. Не ги обвинявам. Чака ги дълга нощ. Ще пратят затворнически автобус да ги вземе. Само почакай, докато видят решетките на прозорците. Тогава наистина ще откачат.
— Радвам се, че няма да съм тук, за да видя.
— Къде отиваш?
Балард вдигна плика за доказателства, в който бяха вещите на Синтия Хадел.
— Трябва да се върна до болницата. Открили са още нейни неща. Ще се върна след двайсетина минути, ще уведомим близките и ще остане само да напишем докладите.
— Близките ще са песен в сравнение с разправиите с тези животни тук. Половината са друсани. И ще стане по-зле, след като ги откарат в управлението.
— И няма да са наш проблем. Ще се върна скоро.
Балард не каза на партньора си истинската причина да се върне в болницата, защото беше наясно, че той няма да одобри плана й. Обърна се и тръгна към колата, но Дженкинс я спря.
— Хей, партньоре!
— Какво?
— Можеш вече да махнеш ръкавиците.
Беше забелязал, че още са на ръцете й. Балард вдигна едната си ръка, сякаш ги забелязваше чак сега, и каза:
— Да, разбира се. Като видя кофа за боклук.
При колата, без да сваля ръкавиците, сложи вещите на Синтия Хадел в кутията, в която вече беше престилката. Най-напред обаче измъкна мобилния й телефон и го пусна в джоба си.
Стигна до болницата за десетина минути. Разчиташе на факта, че стрелбата и многото жертви от „Танцьорите“ са забавили работата на съдебните патолози и трупът на Хадел все още не е вдигнат от болницата. Увери се, че е така, когато стигна до спешното и я заведоха в стая, в която имаше два покрити трупа в очакване да бъдат транспортирани до патологията. Попита сестрата дали докторът, опитал се да съживи Хадел, е свободен.