Продължаваха да го наричат „бумащина“, но отдавна всичко беше дигитализирано. Балард реши да приключи най-наред с Хадел, за да може да предаде доклада на Оливас, преди да го е поискал. Освен това смяташе да се забави със случая около Рамон. Искаше да го запази за себе си, а колкото повече бавеше доклада, толкова по-големи ставаха шансовете да й го оставят.
Двамата нямаха определени бюра в стаята на детективите, но си имаха любими работни места, които ползваха в помещението, което нощем обикновено оставаше празно. Изборът им се определяше от удобството на стола пред бюрото и остаряването на съответния компютър. Балард предпочиташе едно от бюрата на колегите от „Взломни и автомобилни кражби“, а Дженкинс сядаше в противоположния край на залата, където бяха настанени от „Престъпления срещу личността“. Един от колегите там си беше донесъл собствен стол със специална облегалка за отпускане на гърба и Дженкинс беше във възторг от него. Столът беше заключен за бюрото в отдела с дълга верига, така че не можеше да го премести другаде.
Балард пишеше бързо. Имаше степен по журналистика от Университета на Хавай и макар да не бе работила дълго като репортер, образованието и опитът й бяха дали умения, които бяха много полезни в тази част от полицейската работа. Справяше се добре с крайните срокове и умееше да структурира докладите и резюметата си, преди да ги напише. Използваше кратки и ясни изречени, които придаваха сила на разказа за разследването. Уменията й бяха от полза и когато даваше показания в съда. Съдебните заседатели я харесваха, защото умееше да разказва добре.
Преди петнайсет години тъкмо съдебната зала бе променила живота й. Първата й работа след университета беше да се включи в армията криминални репортери на „Лос Анджелис Таймс“. Беше настанена в офис като кутийка в съдебната сграда „Ван Найс“, от който следеше криминалните дела, както и шестте отдела на полицията на Лос Анджелис, които се грижеха за северната част на града. Един конкретен случай тогава привлече вниманието й — убийството на четиринайсетгодишна бегълка от къщи, която една нощ била отвлечена във Венис. След това била отведена в свърталище на наркомани във Ван Найс, където била изнасилвана многократно в продължение на няколко дни, след което била удушена и захвърлена в контейнер за строителни отпадъци на строителен обект.
Полицията успя да залови и да обвини двама души за това убийство. Балард отразяваше предварителните изслушвания по делото срещу обвинените. Водещият детектив даде показания и в хода на тези показания разказа за множеството изтезания и гаври, които изтърпяла жертвата, преди да умре. Детективът се просълзи на свидетелската банка. Не беше представление. Нямаше съдебни заседатели и в залата присъстваше само съдията, който трябваше да определи дали случаят трябва да влезе в съда. Детективът обаче се разплака и в този момент Балард реши, че вече не иска просто да пише за престъпленията и разследванията. На следващия ден кандидатства в полицейската академия. Искаше да стане детектив.
Започна да пише доклада в 4:28 сутринта. Макар че Синтия Хадел трябваше да бъде формално идентифицирана от патолозите, почти нямаше съмнения, че именно тя е жертвата. Балард записа името си в доклада и даде адрес на „Ла Бреа“. Най-напред посочи, че Хадел е жертва на убийство, извършено с огнестрелно оръжие, и включи основните моменти от престъплението. След това даде хронологията на случилото се, като описа какво бяха предприели с Дженкинс след обаждането на лейтенант Монро, докато бяха в болницата.
След като приключи с хронологията, я използва като схема за своето Изложение, което трябваше да съдържа по-подробно описание на случая и действията, които тя и Дженкинс бяха предприели през нощта. После премина към описване и регистриране на вещите, които бе получила в болницата и открила в шкафчето в клуба.
Преди да започне, преброи отделните предмети, които трябваше да опише, после се обади в лабораторията и се свърза с дежурния там, Уинчестър.
— Започнаха ли да регистрират доказателствата от четиримата застреляни в Холивуд? — попита го. — Трябват ми номера от архива.
Всяка регистрирана като доказателство вещ трябваше да има свой отделен архивен номер.
— Там още е хаос — отговори Уинчестър. — Още са на място и вероятно ще работят цяла нощ, може би и сутринта. Не очаквам да започнат да регистрират доказателства преди обяд. И вече са пет, между другото. Жертвите са пет.