— Да, знам, така е. Сама ще си взема номерата, Уинчестър. Благодаря.
Стана и отиде при Дженкинс.
— Отивам да взема номера от архива. Ти искаш ли?
— Да, вземи ми един.
— Веднага се връщам.
Тръгна по задния коридор, към склада за доказателства. Знаеше, че по това време там няма да намери дежурен. Никога в този час. Складът оставаше пуст, като стаята на детективите, по цяла нощ. На гишето обаче имаше книга от архива и в нея бяха записани актуалните номера на регистрираните доказателства и лични вещи до този момент. Всичко минаваше през лабораторията, където предметите се изследваха дали стават за доказателства. Тъй като лабораторията не беше в състояние да осигурява поредни номера за всички предмети, вещите, открити от Балард и Дженкинс, щяха да бъдат регистрирани под номера от участъка в Холивуд, а после изпратени в отдел „Грабежи и убийства“ за сортиране и класифициране.
Балард откъсна лист от оставения на плота бележник и записа един номер за Дженкинс, след което и седем за себе си. Номерата започваха с 06 — означението за подразделението в Холивуд. Докато се връщаше по пустия коридор към стаята на детективите, от дежурната стая, която беше в противоположната посока, долетя гръмогласен смях. Сред кикота тя долови съвсем ясно заразителния смях на лейтенант Мънро и се усмихна. Полицаите не са лишени от чувство за хумор. Дори в дълбините на нощта, по време на смяна, изпълнена с насилие, откриваха за какво да се смеят.
Връчи на Дженкинс номера от архива, но не си даде труд да го попита докъде е стигнал. Виждаше, че пише с два пръста и все още е в началото. Беше бавен — до степен да я изнерви. Балард обикновено предлагаше да свърши сама цялата писмена работа.
Върна се на временното работно място и продължи. Бяха й нужни трийсет минути, за да опише всичко. Това включваше съдържанието на шкафчето, ключа, който жертвата носеше на шията си, парите, които бяха в портфейла и престилката. Трябваше да се преброят и документират. За своя собствена защита Балард извика Дженкинс като свидетел на преброяването, след което направи снимки с телефона си на всички пликове с доказателства и ги запечата.
Взе найлоновите пликове и ги сложи в голям книжен плик, после написа върху него архивните номера и го запечата със специална червена лепенка. После го занесе до склада за доказателства и го остави в едно от шкафчетата, където щеше да остане, докато някой от „Грабежи и убийства“ не го вземе или куриер не го отнесе в лабораторията за съответните изследвания.
Когато се върна на бюрото, видя, че часовниците на телевизионните екрани показват 6:11. Смяната й трябваше да приключи в седем, а възможността да й платят извънреден труд беше минимална, защото беше средата на месеца и парите от бюджетната кошница за тази цел вероятно вече бяха похарчени. Тя обаче не искаше да й плащат извънреден труд. Просто искаше случаят с Рамона Рамон да остане неин до следващата й смяна.
По случая „Хадел“ оставаше да опише накратко разговора си с родителите на жертвата и другите сервитьорки. Даваше си сметка, че това ще я ангажира до края на смяната. Седна, отвори нов файл на компютърния екран и тъкмо се канеше да започне резюмето на разговора си с Нелсън Хадел, когато телефонът й зазвъня. Беше лейтенант Мънро.
— Лейтенант?
— Балард, къде се намираш?
— В стаята на детективите. Пиша доклад. Чух ви да се смеете преди малко.
— А, да. Забавляваме се тук горе. Трябваш ми, за да вземеш едни показания.
— От кого? Затънала съм в писане заради тази история, а още не съм започнала с нападението по-рано вечерта.
— Един тип току-що дойде и каза, че бил в „Танцьорите“, когато онзи започнал да стреля. Твърди, че имал снимки.
— Сигурен ли си? Там не е позволено да се снима.
— Измъкнал е няколко селфита.
— Нещо интересно на тях?
— Тъмни са, но май е уловил нещо. Прилича на огън от цев. Може би в лабораторията ще успеят да оправят изображението. Затова искам да поемеш този тип и да видиш какво знае и с какво разполага. Седнал е във фоайето. Обърни му внимание, преди да е решил, че не му се чака повече.
— Тръгвам. Обаче, лейтенант, смяната ми изтича след шейсет минути. Тази вечер ще подписваш ли зелени картончета? Още не съм написала и ред за нападението, а сега трябва да разпитвам свидетел.
Имаше предвид зелените карти, които шефовете на смените подписваха, за да разрешат изплащане на извънредни.
— Ще ти дам час — отговори Мънро. — Не мога да издухам банковата сметка само за една нощ. Това време трябва да ти стигне да разпиташ свидетеля и да приключиш с писането за „Танцьорите“. Нападението може да остане и за утре, след като жертвата още мърда. Не мога да отлагам убийствата.