— Последно я видях в операционната.
— Добре тогава. Сега махни онзи тип от фоайето.
— Разбрах.
Балард прекъсна връзката. Беше доволна, че няма да предаде Рамона на „Престъпления срещу личността“ в края на смяната. Това за нея беше по-важно от извънредния труд. На път за фоайето мина покрай бюрото на Дженкинс и видя, че продължава да се изтезава — писането с два пръста отнема време. Каза му за свидетеля и че може да вземе час извънреден труд, ако иска. Той отговори „не, благодаря“, трябвало да се прибира у дома.
7
Свидетелят се оказа двайсет и три годишен клиент на „Танцьорите“, казваше се Зандер Спайтс. Балард го отведе в малка стая за разпити до стаята на детективите. Беше слаб, със синя фланела с качулка и синьо долнище от анцуг. Не извади ръцете си от джобовете на фланелата дори и след като седна.
— Зандер… това ли е името ти? — започна Балард.
— Съкратено от Александър отговори Спайтс. — По ми харесва Зандер.
— Добре. Какво работиш, Зандер?
— О… каквото падне, В момента продавам обувки.
— Къде?
— На „Мелроуз“. Магазинът се казва „Слик Кикс“.
Балард не записваше. Още с влизането в стаята нагласи термостата за климатика, който всъщност включваше записващите устройства в стаята. Имаше камера и микрофон.
— Значи, бил си в „Танцьорите“, когато онзи е започнал да стреля?
— Точно така — отговори Спайтс. — Бях там.
— Сам ли?
— Не, бях с Метро, един приятел.
— Как е истинското име на Метро?
— Не знам всъщност. За мен е Метро.
— Къде се запозна с него?
— И той работи в „Кикс“. Там се запознахме.
— Добре. Значи, кога отиде в „Танцьорите“?
— Снощи. Към полунощ.
— И видя стрелбата?
— Не съвсем, защото беше зад гърба ми. През две сепарета. Не видях какво точно става. Когато обаче започна, си правех селфи, така че съм снимал първия изстрел. Откачено, нали?
— Покажи ми.
Спайтс извади айфона си от джоба на фланелата и намери снимката.
— Имам три снимки — каза той. — Ето, разгледай ги.
Сложи телефона на масата между двамата и го плъзна към Балард. Тя огледа снимката на дисплея. Отпред, в средата, беше Спайтс, но над дясното му рамо се виждаха силуетите на хората в другите сепарета. Не се различаваха лица. Хората от видеолабораторията щяха да опитат да подобрят изображението.
— Продължавай подкани я Спайтс. — И самият изстрел е там.
Балард плъзна с показалец втората снимка, която беше като първата, но третата прикова вниманието й. Обективът беше уловил светъл отблясък във второто сепаре зад рамото на Спайтс. Наистина беше направил снимката в самото начало на стрелбата. Беше уловил пламъка от цевта. Тъй като телефонът имаше „Лайв Фото“, беше заснел секундата преди стопирания отблясък от пламъка. Балард пусна записа няколко пъти и видя, че в тази една секунда ръката на убиеца се вдига с оръжието и след това стреля.
Балард увеличи снимката с пръсти и сложи отблясъка от цевта в центъра на екрана. Беше много неясно, но успя да различи гърба на стрелеца, обърнат към обектива. Виждаше неясните очертания на тила и лявото му рамо. Дясното му рамо беше повдигнато, защото държеше оръжието и го беше насочил към мъжа срещу себе си, който миг след това щеше да се свлече настрани и да увисне извън сепарето. Лицето на простреляния беше неясно, защото се бе сепнал и бе опитал да се отдръпне при вида на оръжието.
— Обзалагам се, че могат да го оправят или подобрят — каза Спайтс. — Има ли награда или нещо такова?
Балард го погледна над телефона, сякаш изведнъж беше прозряла истинския мотив, заради който бе дошъл в полицията.
— Награда? — учуди се тя.
— Ми да. Нали помагам да се реши случаят — каза Спайтс.
— Не знам да има награда.
— А трябва да има. Бях в опасност.
— Ще говорим за това по-късно. Сега ми кажи какво се случи, след като онзи започна да стреля. Ти какво направи?
— С Метро се мушнахме под масата и се скрихме — отговори Спайтс. — А онзи изтича покрай нашата маса и застреля още хора. Изчакахме да си отиде и се чупихме.
Балард изпрати снимката с пламъка от изстрела на собствения си телефон, после попита:
— Спайтс, знаеш ли къде живее Метро?
— Не — отговори Спайтс. — Тази вечер излязохме за първи път, а и двамата имаме коли.
— Добре, ще го открием през „Слик Кикс“, ако се наложи.
— Трябва да е на работа.
— И съжалявам, но ще трябва да задържим телефона ти известно време.