— А?! Мамка му! Нали препрати снимката на твоя телефон!? Имаш я!
Посочи айфона си.
— Разбирам — каза Балард, — но телефонът ти има функция „лайв фото“, така че нашата лаборатория може да успее да извади стопирани кадри от мига преди изстрела. Като че ли пистолетът се вижда по-ясно, преди ръката на стрелеца да трепне от изстрела. Може да се окаже много полезно и мисля, че ще искат апарата, на който е направена снимката, а не просто копие на самата снимка. Ще трябва да погледнат телефона ти.
— Мамка му! Колко време?
— Не мога да кажа, но да се надяваме, до няколко дни.
Знаеше, че го лъже. Вероятно никога нямаше да си получи телефона, защото щяха да го регистрират като доказателство. Предпочиташе обаче да остави това обяснение на някой от „Грабежи и убийства“.
— А какво ще правя без телефон през това време? — попита Спайтс ядосано.
— Може да вземеш някой назаем или да си купиш еднодневка — предложи му Балард.
— Мамка му!
— Искам да почакаш тук, докато ти напиша разписка за телефона.
— По дяволите! Трябва поне да има награда!
Балард стана.
— Ще видя какво може да се направи. И ще се върна веднага щом разпечатам разписката.
Излезе от стаята и отиде при Дженкинс, който продължаваше да се бори с клавиатурата.
Вдигна телефона пред очите му и чукна снимката, като активира краткия видеозапис пред него.
— Мамка му! — изпъшка Дженкинс.
— Да — отвърна Балард. — Шанс едно на милион.
— Вижда ли се някой?
— Не и стрелецът… с гръб към апарата е. В лабораторията обаче могат да идентифицират пистолета.
— Чудесно. Каза ли на Оливас?
— Сега ще му кажа.
Върна се на временното си работно място и си даде сметка, че бележникът й с телефонните номера е в колата и няма номера на лейтенант Оливас. Когато той й се бе обадил, беше скрил номера си. Би могла да му изпрати имейл, но щеше да се забави. Извади контактите на телефона си и намери номера на Кен Частин. Беше го запазила дори след като я бе предал и я преместиха от „Грабежи и убийства“. Изпрати му есемес.
Кажи на Оливас: в 6 дойде свидетел от близко сепаре. Снимка на изстрела. Лабораторията може да подобри.
След като го изпрати, разпечати разписката за Спайтс. Отиде до принтера да я вземе и се отби в стаята за почивка, за да пие кафе. Позволяваше си по чаша на нощ, и сега беше дошло времето. Щеше да й даде достатъчно сили, за да приключи смяната и след това да гребе един час в залива. Едва след това щеше да рухне и да почива. Докато отиваше натам, извика на Дженкинс, но той не искаше кофеин.
Влезе в стаята за почивка и тъкмо слагаше капсулата кафе в машината, на телефона й се получи отговор от Частин.
Кой си?
Дори не бе запазил номера й на телефона си. Тя отговори със старата си радиопозивна от отдела — Кинг65 — и изпрати снимката с изстрела. Ако Частин имаше по-нов айфон, щеше да успее да види мигновения запис преди самата снимка и да оцени стойността й.
Когато се върна, телефонът й зазвъня — обаждаше се скрит номер. Очакваше да е Частин, но беше Оливас.
— Детектив, свидетелят там ли е още?
— Да, в стаята за разпити. Може би се чуди защо ме няма от двайсет минути.
— Задръж го. Частин е на път и ще е там след пет минути. Има ли и други снимки?
— Не са като тази, която изпратих на Частин.
— Телефонът при тебе ли е?
— На бюрото ми е. Тъкмо пишех разписка на момчето.
— Добре, Частни ще вземе и телефона.
— Ясно.
— Пусна ли докладите, детектив?
— След малко. Регистрирах вещите на жертвата и остава да довърша две резюмета на разговори.
— Завърши ги и ги предай, детектив.
И този път Оливас прекъсна разговора, без да й даде възможност да реагира. Тя вдигна очи и видя, че Дженкинс е дошъл при нея.
— Какво става?
— Частин идва за телефона и свидетеля. Все още сме извън играта.
— Добре. Почти приключих с кражбата.
Тръгна към своя край на стаята.
— Никога ли не ти се иска да приключиш някой случай докрай? — попита Балард.
Дженкинс — не се обърна отговори:
— Вече не.
И продължи към мястото си.
А Балард чу да се думка по вратата на стаята за разпит. Зандер Спайтс току-що бе открил, че е заключен. Балард отиде там с разписката и отвори.
— Какво става, мамка му! Заключваш ме тук като че ли съм арестант!
— Не си арестант, Спайтс. Такава е политиката на отдела. Не можем да допуснем цивилни да се разхождат из управлението.
— Добре, какво става!? Къде ми е телефонът?