— Телефонът ти е при мен и сега ще дойде друг детектив, за да говори с теб. Случаят е негов и той смята, че си много важен свидетел. Всъщност трябва да говориш с него за наградата. Сигурна съм, че може да помогне.
— Наистина?
— Да, наистина. Сега искам да влезеш вътре и да изчакаш спокойно. Ето ти разписката за телефона. Подпиши едното копие и задръж другото. Детектив Частин ще е тук всеки момент.
Посочи му стола до масата и отстъпи към вратата. Той седна и подписа разписката с химикалката, която тя му даде. Балард взе подписания екземпляр и излезе, като затвори и заключи.
Частин се появи след пет минути — мина по задния коридор. Отиде направо при Балард.
— Къде е свидетелят?
— Втора стая. Казва се Зандер Спайтс. А това е телефонът.
Вече го бе сложила в прозрачен найлонов плик за доказателства. Вдигна го и Частин го взе.
— Добре, поемам го.
— Успех.
Той се обърна и тръгна към стаята за разпити. Балард го спря.
— Виж… описах и вещите на келнерката, ако ги искаш — каза му. — Когато преди малко говорих с родителите й, баща й спомена, че приятелят й пласирал дрога. Карал и нея да продава в клуба.
Частин кимна.
— Интересно, но вероятно няма връзка.
— Вероятно няма — съгласи се Балард. — Стоката й обаче е при вещите й. Ако не ги вземеш, ще ги изпратят в лабораторията със следващия куриер.
Частин пак се завъртя на сто и осемдесет градуса, за да тръгне към стаята за разпити, но отново спря и се върна при Балард.
— Как е Лола?
— Добре е.
— Хубаво.
После нищо. Частин обаче оставаше на място. Най-накрая Балард вдигна поглед към него.
— Има ли още нещо?
— Ммм… да — отвърна той. — Знаеш ли, Рене, наистина съжалявам за всичко, което се случи тогава.
Балард го изгледа учудено за момент, после отговори:
— И ти бяха нужни две години, за да го кажеш?
Той сви рамене.
— Да, предполагам.
— Напълно си забравил нещо, което ми каза тогава.
— За какво говориш?
— Говоря за едно време, когато настоя да оттегля оплакването си. Когато ми обясняваше, че Оливас преживявал тежък развод и щял да загуби половината си пенсия, че не било хубаво и всички останали глупости — като че ли така начинът, по който постъпи с мен, щеше да е окей.
— Не виждам какво общо има това с…
— Дори не си запазил номера ми в телефона си, Кени. Изми си ръцете от всичко. Не съжаляваш за нищо. Тогава видя възможност и се възползва. Трябваше да ме хвърлиш на кучетата и не се поколеба.
— Грешиш.
— Не, не греша. Ако изобщо изпитваш нещо, то е чувство за вина, не разкаяние.
Стана от бюрото и застана до него.
— Защо изобщо си мислех, че ще постъпиш почтено и ще подкрепиш партньора си? — продължи Балард. — Бях глупава да ти се доверя и ето ме сега. Знаеш ли обаче какво…? Предпочитам да работя през нощта с Дженкинс, вместо с теб в „Грабежи и убийства“. Поне знам какво мога да очаквам от него.
Частин остана загледан в нея за момент. Лицето му почервеня. Балард не беше забравила колко силно му личи, когато някой го засегне. А тя го бе засегнала. Последва неловката усмивка, опипването на брадичката. Всички признаци.
— Добре, така да бъде — каза той след малко. — Благодаря за свидетеля.
И тръгна към стаята за разпити.
— Няма защо — извика Балард след него.
Грабна празната чаша от кафе от бюрото и тръгна към вратата. Не искаше да е близо до Частин.
8
Извънредният час след работно време я изстреля в тежкия сутрешен трафик в западна посока, към плажовете. Армията работници от обслужващата сфера напредваше от изток към работата си на минимално и по-ниско заплащане в хотели и ресторанти, в квартали, в които не можеше да си позволи да живее. На Балард й отне близо час, докато се добере до Венис. Първата й спирка беше да вземе Лола от жената, която я гледаше през нощта, и после се запъти към брега.
Единственото хубаво нещо след прекосяването на града беше, че изпаренията над океана вече се бяха вдигнали и когато стигна до пясъка, заливът беше кобалтовосин и гладък като стъкло. Паркира на един от паркингите в северния край на променадата и отиде до задната част на вана. Пусна Лола, грабна една от нейните топки за тенис от кошницата и я хвърли към пустия паркинг. Кучето се спусна след нея и след три секунди я държеше в устата си. Донесе я послушно на Балард, която я хвърли още няколко пъти, след което отново я прибра в кошницата. Кучето проскимтя от разочарование, че играта е приключила толкова бързо.
— Ще играем по-късно — обеща Балард.