Искаше да излезе във водата, преди да се надигне вятърът.
Ванът на Балард беше бял „Форд Транзит Конект“, купен от един мияч на прозорци, който се пенсионираше и приключваше с бизнеса си. Беше навъртял 130 хиляди километра, но предишният собственик се бе грижил добре за него. Балард бе запазила багажника на покрива, за да пренася там дъската си за сърф, а багажникът отзад, както и на служебната кола, която използваха с Дженкинс, беше разделен на части с помощта на картонени кутии.
Преди да излезе от управлението, Балард се бе преоблякла в избелели джинси и червен анцуг с качулка върху боди и бе оставила служебния си костюм в шкафчето. Сега остана само по бодито и прибра останалите дрехи в раница, заедно с бельото, чорапите и маратонките си. След това грабна един от неопреновите костюми, окачени на стената във вътрешността на вана. Вмъкна се в него и вдигна ципа отзад догоре с помощта на къса връв. Взе голяма плажна хавлия от една от кутиите и също я мушна в раницата. Закачи сака с палатката си отстрани на раницата и я метна на гърба си.
Накрая взе шоколадово енергийно блокче с ядки от хладилната чанта, в която държеше хранителни продукти, и беше готова. Затвори и заключи вана, после свали дъската на СЪП-сърфа от багажника на покрива. Беше дълга два и шейсет, с весло, закрепено към горната страна със скоби. Беше доста тежка, така че Балард внимаваше да не удари опашния кил в асфалта. Провря пръсти в централния отвор за хващане и понесе дъската под дясната си мишница, като с лявата взе енергийното блокче. Тръгна към водата предпазливо, докато беше на асфалта на паркинга и не стигна до пясъка. Лола я следваше послушно. Балард разпъна палатката на двайсет и пет метра от водата. Разпъването беше лесно и траеше не повече от пет минути. Сложи раницата си вътре, за да тежи и да пречи на евентуален вятър да вдигне палатката, после дръпна ципа на входа. Зарови ключа от вана до десния ъгъл и посочи мястото. Кучето застана там.
— Пази! — каза Балард.
Лола сведе леко глава. Балард вдигна петнайсеткилограмовата дъска и я занесе до водата. Уви каишката около десния си глезен, слепи краищата от велкро, за да я задържат на място, после избута дъската във водата.
Тежеше само шейсет килограма и можеше да стъпи на дъската, без да я преобърне. Изтласка се с четири удара на греблото, колкото да мине през ниските вълни край брега, после се плъзна гладко през остатъците от сутрешната мъгла. Веднъж погледна назад към кучето, макар да знаеше, че не е нужно да го прави. Лола бе клекнала пред десния ъгъл на палатката. Нямаше да помръдне оттам, докато Балард не се върне.
Балард бе започнала да излиза в морето със съп-сърфа скоро след като я прехвърлиха в нощната смяна. Беше израснала със сърфирането по бреговете на Западен Мауи, между Уаилея и Лихайна, и бе пътувала с баща си чак до Фиджи и Австралия, а и другаде, но това бе останало назад, след като реши да прави кариера в силите на закона.
Една вечер в началото ги извикаха заради грабеж в частен дом на някаква улица на хълмовете над „Дохени Драйв“. Семейство се бе прибрало у дома след вечеря в града и бе заварило входната врата на къщата си, струваща пет милиона, разбита, а всичко вътре обърнато наопаки. Най-напред бяха пристигнали патрулиращите полицаи, но понеже пострадалите се оказаха „ценени“ съграждани, шефът на участъка изпрати на място Балард и Дженкинс. Искаше детективите да започнат работа незабавно, заедно с екипа криминолози.
Малко след като пристигнаха Дженкинс се зае да огледа мястото на проникването заедно с екипа, а Балард влезе в къщата заедно с домакинята, за да определят какво точно е било откраднато. От спалнята влязоха в стая гардероб. Беше скрита зад огледала от пода до тавана и затова патрулните полицаи, влезли първи в къщата, не я бяха забелязали. На пода на гардеробната беше проснато кожено палто, в което имаше купчина бижута и три чифта обувки с високи токчета и червени подметки, които, Балард знаеше, струваха повече от хиляда долара единия.
Тогава си даде сметка, че крадецът може все още да е в къщата. Точно в този момент престъпникът изскочи иззад ред окачени на закачалки дрехи и я събори на пода. Домакинята се дръпна, залепи гръб за покритата с огледала стена в гардеробната и замръзна, докато Балард се бореше с мъж, който беше може би петдесет килограма по-тежък от нея.
Мъжът грабна една от обувките с червени подметки и замахна, за да забие токчето в окото й. Тя успя да задържи ръката му, но й беше ясно, че няма да удържи натиска дълго. Успя да извика на Дженкинс, когато върхът на токчето беше почти до лицето й. Успя да извърне глава в последния момент, а токчето одраска кожата й и пусна кръв. Онзи вдигна обувката, за да замахне пак, но неочаквано Дженкинс го удари отзад по тила с една бронзова статуетка, която бе грабнал от спалнята. Нападателят се свлече върху Балард в безсъзнание. Статуетката се счупи на две.