Оказа се, че нападателят е синът на домакините, шизофреник, който изчезнал преди години от дома си и всички смятали, че живее по улиците на Санта Моника. Балард приключи с четири шева на бузата в болницата „Сидърс-Синай“, а Дженкинс и отделът бяха съдени от семейството и сина им за употреба на прекомерна сила и повреждане на скъпо произведение на изкуството. Общината се споразумя за сумата от четвърт милион долара, а Балард се върна към сърфа, за да засили мускулите в горната част на тялото си и да прогони от мислите си спомена за насоченото към окото й токче.
Небето стана сиво и слънцето се плъзна зад облаците. Водата притъмня и стана непроницаемо синя. Балард обичаше да потапя веслото странично и да гледа как прорязва тънка линия във водната повърхност, докато белият му връх не изчезне в тъмнина. След това го завърташе и правеше пълно загребване, при което едва оставяше следа по водата. Така гребеше почти безшумно.
Направи голям кръг, който я отведе поне на триста метра от брега. През няколко минути поглеждаше към палатката си на пясъка, но никой не я приближаваше и кучето беше спокойно. Дори от това разстояние виждаше кой е спасителят на поста, стотина метра надолу по плажа. Арън Хейз й беше любимец. Той беше нещо като резервен вариант за Лола. Беше сигурна, че той ще наглежда нещата й и вероятно по-късно ще отиде при нея. Докато работеше с веслото, умът й не преставаше да се рее и тя си спомни конфронтацията с Частин в стаята на детективите. Не беше доволна от себе си. Беше чакала две години, за да му каже, каквото му каза, но моментът и мястото не бяха удачни. Беше твърде погълната от мисълта за предателството му, за да си спомни кое е най-важното за момента — смъртта на петима души, сред които и Синтия Хадел.
Обърна и се отдалечи още от брега. Изпитваше вина. Нямаше значение, че Хадел беше периферна жертва — Балард имаше чувството, че я е предала, като е сложила на първо място собствените си проблеми с Частин. Всичко опираше до свещената връзка, която съществува между жертвите на убийства и детективите, които трябва да говорят от тяхно име. Случаят не беше неин, но Хадел някак й бе станала близка и връзката беше налице.
Сви колене и загреба няколко пъти рязко, за да прогони от главата си мислите за Частин. Опита да мисли за Рамона Рамон и думите на полицай Тейлър, че е била в обърната къща. Балард се зачуди отново какво ли може да означава това, замисли се и отново зацикли този път върху тази мисъл.
След час във водата между кожата й и неопреновия костюм се бе образувал слой пот. Той запазваше топлината на тялото й, но мускулите й започваха да протестират. Раменете й, бедрата и коленете я боляха, а в гърба, между плещите, някой като че ли беше забил остър молив. Тя се обърна към брега и завърши със спринт — равномерни, дълги изтласквания с веслото. Излезе от водата съвършено изтощена, така че просто дръпна каишката от глезена си и повлече задната част на дъската през пясъка, чак до палатката. Това, разбира се, нарушаваше първото правило, на което я бе научил баща й: „Не влачи дъската. Ще я надраскаш“.
Лола не бе мръднала от мястото си.
— Добро момиче! — похвали я Балард. — Добро момиче!
Пусна дъската и погали кучето. Свали ципа на входа, взе лакомство за Лола от джоба на раницата и я извади от палатката. След като даде лакомството на Лола, й нареди да остане на място и тръгна по пясъка към душовете зад тенискортовете. Свали неопреновия костюм и застана под душа по бански, като следеше с очи какво правят бездомниците, които вече се будеха и започваха да се разхождат по променадата. Късното й идване я вкарваше в ежедневието им. Обикновено приключваше със сърфа и душа, преди животът по променадата да се възобнови за деня.
Когато беше сигурна, че в косата й не е останала повече сол, спря водата и се избърса с голямата плажна хавлия, която извади от раницата. Свали презрамките на банския си костюм, после уви кърпата около тялото си от мишниците до коленете. Измъкна се от мокрия бански и го пусна на бетона, после обу бельото си под кърпата. Обличаше се по този начин по плажовете още от малка. Когато пусна кърпата, отново беше по боди и джинси. Доизбърса косата си с кърпата, после се върна до палатката, погали Лола по главата и пропълзя в найлоновия подслон.
— Спокойно, момиче.
Лола застана в свободна поза, но не се отмести от мястото, където беше заровен ключът. Балард извади още едно кучешко лакомство от раницата и го подхвърли на Лола. Тя го грабна още във въздуха и веднага пак зае предишната си поза. Балард се усмихна. Беше купила животното от един бездомник преди две години. Лола беше изпосталяла от глад и окована с верига за количка от супермаркет. Имаше и отворени рани, които май бяха получени от битки с други кучета. Балард просто искаше да я спаси, но бързо се привързаха една към друга и Лола остана при нея. Двете минаха курс на обучение и скоро като че ли кучката започна да осъзнава, че Рене я е спасила. Беше безрезервно вярна на стопанката си, която на свой ред беше готова на всичко за нея.