Балард дръпна ципа на входа надолу. Можеше да заспи. Беше единайсет. Нормално би спала почти до вечерта, но днес настрои телефона си да я събуди в два следобед. Имаше планове за деня, преди да започне официалната смяна в единайсет.
Надяваше се да поспи три часа, но успя само два. Малко след един я събуди ниското ръмжене, с което Лола предупреждаваше, че някой приближава охраняваната зона. Балард отвори очи, но остана на място.
— Стига, Лола! Не ме ли обичаш вече?
Балард беше все още сънена, но позна гласа. Беше на Арън Хейз.
— Лола! Няма проблем. Какво има, Арън? Спях.
— Извинявай. Искаш ли компания? В обедна почивка съм.
— Не днес, Арън. Скоро трябва да ставам.
— Добре. Извинявай, че те събудих. Между другото, беше чудесна във водата днес. Като че ли ходиш по повърхността. Хубави, дълги загребвания с веслото.
— Уморих се, но, благодаря, Арън. Лека нощ.
— Хм, да. Лека нощ.
Чу го да се смее, докато се отдалечаваше през пясъка.
— Добро момиче, Лола — каза Балард.
Легна по гръб и се загледа в тавана на палатката. Слънцето беше високо и толкова ярко, че се виждаше през нишките на тъканта. Затвори очи и опита да си спомни дали бе сънувала нещо преди Арън да я събуди. Не помнеше нищо конкретно, но някъде в сивите дебри на съзнанието й имаше нещо. Имаше някакъв сън. Просто не можеше да си спомни какъв е. Опита да го възстанови, да го върне, обаче беше наясно, че типичният цикъл на съня трае около деветдесет минути. Да заспи отново и да спи пълен цикъл би означавало повече време, отколкото имаше на разположение. Телефонът щеше да зазвъни след по-малко от половин час, а тя искаше да се придържа към плана си — искаше да стане и да опита да открие кой е използвал бокс срещу Рамона Рамон в обърнатата къща. И кой го е оставил полумъртъв на онзи паркинг в Холивуд.
Изпълзя от палатката сгъна я и я прибра, после се върна при вана. Сложи всичко на мястото му, окачи неопреновия костюм на закачалката. Качването на дъската на покрива беше по-трудно, отколкото свалянето. Балард беше висока един и седемдесет, така че трябваше да отвори страничните врати и да стъпи на прага на вана, докато притяга коланите. Вторият минаваше през логото „One World“ в долния край на дъската. Изобразяваше черен силует на сърфист, стъпил на носа на дъската и с вдигнати нагоре ръце, сякаш се спуска по стръмния скат на огромна вълна. Изображението винаги напомняше на Балард за баща й и неговата последна вълна. Онази, която го отнесе и остави нея да тича нагоре-надолу по брега, без да знае какво да направи и къде да отиде, да вие безпомощно към огромния океан…
С Лола отидоха до сергия за хавайска храна и Балард поръча купа алоха с допълнителни водорасли за себе си и купа говеждо с ориз за кучето. Лола пи вода от кучешката паничка под сергията, а докато чакаха, мъжът зад стъклото й даде допълнително лакомство за кучето.
След обяд се върнаха на пясъка и поиграха с топката още малко. Умът на Балард обаче беше другаде. През цялото време мислеше за работата си. Официално не участваше в разследването на убийствата в „Танцьорите“, но не преставаше да мисли за Синтия Хадел. Разполагаше с името и координатите на дистрибутора, който, според родителите й, я бе сложил в клуба, за да продава дрога. Ако „Грабежи и убийства“ не проявяваха интерес, отделът по наркотиците в управлението в Холивуд вероятно щеше да предприеме нещо по въпроса. Балард си отбеляза наум да посети отдела, когато отиде в управлението.
От плажа отиде до кучешкия хотел, за да остави Лола. Извини се на кучето за краткия ден и обеща да се реваншира. Лола сякаш кимна, за да освободи стопанката си от угризения.
По пътя към Холивуд Балард проверяваше новините от „Лос Анджелис Таймс“ на телефона си всеки път, щом спираше на червен светофар. Бяха минали едва дванайсет часа от стрелбата в „Танцьорите“, така че вестникът предлагаше все още оскъдна информация за случилото се. Балард все още беше по-напред от медията с информацията, която бе получила през нощната смяна. „Таймс“ обаче казваше, че не са извършени арести и няма заподозрени за масовото убийство, както гласяла последната информация от полицията на Ел Ей. Материалът полагаше особени усилия да убеди читателите, че разследващите не разглеждат случилото се като възможна терористична атака като онези, които напоследък се извършваха в нощни заведения в страната и по целия свят.