Балард бе разочарована, че вестникът все още не се е добрал до имената на тримата застреляни в клуба. Това беше сериозна насока в разследването. Кои бяха те? Какво се беше объркало в онова сепаре?
След като провери новините на „Л. А. Таймс“, провери и пощата си, но нямаше никаква реакция от капитан Оливас във връзка с докладите й от предната нощ. Изглежда, бяха приети, а може би никой не им бе обърнал внимание. Във всеки случай часът, отбелязан на имейла й, щеше да я защити от евентуални обвинения, че не е предала докладите навреме.
Обади се в презвитерианската болница „Холивуд“ и поиска да я свържат с дежурната сестра на интензивното. Отговори жена, която се представи като „сестра Рандъл“, след което Балард й каза коя е, къде работи и служебния си номер.
— Снощи беше докарана жертва на нападение на име Рамона. Аз бях на местопрестъплението. Претърпя мозъчна операция и искам да проверя как е.
Сестрата й каза да почака, а когато се върна на линия, каза, че в болницата няма пациентка с това име и че Балард вероятно греши.
— Вероятно да — съгласи се тя. — Ще провериш ли да не е записана с различно име? Рамон Еутиерес. Забравих, че това е истинското име на жертвата.
Сестра Рандал пак й каза да почака, но този път се върна доста по-бързо.
— Да, той е тук и е стабилен, след операция.
— Дали е в съзнание? — попита Балард.
— Тази информация може да даде дежурният лекар от интензивното.
— Мога ли да говоря с него?
— В момента не. На визитация е.
— Сестра Рандал. Разследвам престъплението и опитвам да разбера кой е нападнал господин Гутиерес. Ако жертвата е в съзнание, трябва да дойда при вас и да говоря с него. Ако не е, ще продължавам с разследването си по друг начин. За случилото се е отговорен много опасен индивид, който е на свобода. Сигурна ли си, че не можеш да ми помогнеш, като отговориш на този прост въпрос? Дойде ли Рамон в съзнание, или не?
Последва дълга пауза, докато Рандал реши дали да наруши правилата.
— Не, не е в съзнание. Все още е в изкуствена кома.
— Благодаря. Можеш ли да ми кажеш дали хора от семейството му или приятели са идвали да я видят? Него, искам да кажа?
— Тук не е записано нищо такова. Няма семейство. Приятели не се допускат на свиждане в интензивното отделение.
— Благодаря, сестра Рандал.
Балард прекъсна линията. Реши да отиде направо в управлението.
9
Държеше работните си дрехи в служебното си шкафче и се преобличаше за работа при пристигането си всяка вечер. Имаше четири различни костюма с еднаква кройка и стил, но с различен цвят и десен. Даваше ги на химическо чистене два по два, така че винаги да има на разположение резервен. След като се появи осем часа преди началото на смяната си, облече сивия костюм, който й беше любим. Носеше го с бяла блуза. В шкафчето си държеше също така четири бели блузи и една тъмносиня.
Беше петък и това означаваше, че по график трябва да работи сама. С Дженкинс трябваше да дежурят седем дни седмично, така че тя поемаше от вторник до събота, а Дженкинс — от неделя до четвъртък, при което три дни се застъпваха. Когато вземаха отпуска, дежурствата им обикновено оставаха непокрити. Ако в ранните сутрешни часове се окажеше, че е нужен детектив, се налагаше да вдигнат някого от редовната смяна от леглото.
Харесваше й да работи сама, защото така не се налагаше да изпълнява решенията на партньора си. В днешния ден, ако знаеше какъв е планът й, Дженкинс щеше да й попречи. Понеже обаче беше петък, двамата нямаше да работят заедно до вторник, така че тя имаше възможност необезпокоявана да предприеме каквото е нужно.
След като се преоблече, се погледна в огледалото над умивалниците в съблекалнята. Приглади с пръсти изруселите си от слънцето кичури. Обикновено се налагаше да го прави. Постоянното излагане на слънце и мокрене със солена вода през годините бяха направили косата й чуплива и трудна за поддържане, така че я носеше възможно най-къса. Отиваше на тена й и й придаваше леко мъжки вид, което обезкуражаваше опитите на колегите й да я свалят. Оливас беше изключение.