Капна няколко капки визин в очите си, които бяха зачервени от солената вода. Е, вече можеше да действа. Отиде в стаята за почивка и си направи двойно еспресо. Чакаше я работа през остатъка от деня и цяла нощ, при по-малко от три часа сън. Трябваше да се зареди с кофеин. Следеше часовника на стената, защото искаше да влезе в стаята на детективите малко преди четири следобед, когато водещият детектив от „Престъпления срещу личността“ също щеше да поглежда нетърпеливо часовника си в очакване да се прибере у дома за почивните дни.
Трябваше да убие поне петнайсет минути, така че се качи на горния етаж, в стаите на екипа по наркотиците, до „Борба с порока“. Отдел „Наркотици“ беше в центъра, но във всяко управление имаше подразделение, което действаше на улицата и реагираше светкавично при сигнали на граждани за продажби на дрога. Балард не познаваше добре всички полицаи от отдела, затова отиде без особени очаквания. Дежурният сержант прие информацията за приятеля сводник на Синтия Хадел и потвърди, че името, дадено от бащата на Синтия, им е познато — дилър на дребно, който се подвизава из клубовете в Холивуд. Балард се разочарова, когато сержантът й каза, че онзи имал по „приятелка“, която работела — тоест продавала за него — в почти всички популярни заведения на територията на града. Тръгна си. Питаше се дали Хадел е знаела за останалите приятелки, или си е мислела, че е единствена.
В 15:50 влезе в стаята на детективите и потърси с поглед бюро, на което би могла да работи. Онова, на което беше седяла предната вечер, не беше заето и тя предположи, че този, който работи на него през деня, вече си е отишъл. Седна на стола и погледът й се спря на четирите бюра, които бяха определени за хората от „Престъпления против личността“. Всички бяха празни, с изключение на бюрото на Максин Роланд, шефката на отдела. Тя като че ли събираше нещата си и се готвеше да си тръгва.
Балард отиде при нея в точния момент.
— Здравей, Макс.
— Здравей, Рене — отвърна Роланд. — Подранила си. Да нямаш дело?
— Не… дойдох по-рано, за да разчистя малко изостанала работа. Имам случай за теб от снощи, обаче стрелбата в „Танцьорите“ обърка всичко и това изостана.
— Разбирам, няма проблем. Какъв е случаят?
— Отвличане и нападение. Жертвата е транссексуална, биологичен мъж, открит полумъртъв на паркинг в Санта Моника. В кома е, в болница „Холивуд“.
— По дяволите.
Роланд просто видя как изходът от управлението се затваря. Точно на това разчиташе Балард.
— Имало ли е сексуално посегателство? — попита Роланд.
Балард разбираше какво си мисли — да прехвърли топката към отдела за сексуални престъпления.
— Много вероятно, обаче жертвата беше загубила съзнание, преди да успея да я разпитам.
— По дяволите — повтори Роланд.
— Виж, дойдох, за да напиша доклада си за случая. Мислех си, че преди смяната ми ще имам и време да се обадя тук-там по телефона. Защо не си отидеш и не ме оставиш да действам по въпроса? Утре също съм на работа, така че ще мога да работя и през почивните дни, и ще ти предам случая следващата седмица.
— Сигурна ли си? Ако е тежък побой, не искам да го занемарявам.
— Няма. Ще работя по него. От много време не съм имала възможност да работя по никакъв случай заради нощната смяна. Имаме и някакви следи. Появявал ли се е напоследък някой, който удря с бокс?
Роланд се замисли за момент, после поклати глава.
— Бокс… Не.
— А отвличане на проститутки? Била е откарана някъде, завързана, после захвърлена на улицата. Може да са минали ден-два.
— Нямам спомен за такова нещо, но можеш да говориш с „Порока“.
— Да, да. Там отивам, ако ме оставиш да работя по случая. Ами „обърнатата къща“? Това говори ли ти нещо?
— Какво имаш предвид?
— Казала го е. На патрулните полицаи. За момент е дошла в съзнание, докато са чакали линейката. Казала е, че са я нападнали в обърнатата къща.
— Съжалявам. За първи път чувам такова нещо.
— Добре. Да се е случвало нещо подобно в района ти друг път? Някой да е бил отвличан?
— Трябва да помисля, така веднага не мога да си спомня.
— Ще потърся в базата данни и ще видя какво ще излезе.
— Значи си сигурна, че ще се заемеш? Мога да се обадя на един-двама от моите и да ги върна на работа. Няма да се зарадват, но нямат избор.
— Да, да, ще се заема. Прибирай се у дома. Не се обаждай на никого. Ако искаш, ще те държа в течение през почивните дни.
— Честно казано, мога да почакам до понеделник. През почивните дни ще отидем до Санта Барбара с децата. Колкото по-малко тревоги, толкова по-добре.