— Разбира се.
— Не ме проваляй с тази история, Рене.
— Няма!
— Добре.
— Приятен уикенд.
Роланд винаги говореше прямо и Балард не се обиди. Нещо в работата по секс престъпленията като че ли беше премахнало фината деликатност от обноските й.
Балард я остави да си събира нещата и се върна на втория етаж — сега обаче влезе в отдел „Порок“. Както и колегите от „Наркотици“, ченгетата от този отдел работеха по най-невероятни часове и заради това нямаше гаранция, че изобщо ще завари някого. Влезе и надникна в нишата, в която седяха сержантите. Имаше късмет. Зад едно от бюрата седеше Пит Мендес Чепа и ядеше сандвич. Беше сам.
— Балард? Какво искаш? — попита той. — Влез.
Обичайното троснато посрещане. Балард протегна ръка зад преградата и дръпна ключалката, за да отвори. Влезе в нишата, седна на стола пред бюрото на Мендес и каза:
— Рамон Гутиерес. Работя по този случай в момента. Вие чули ли сте нещо за това снощи?
— Нито дума — отговори Мендес. — Работим обаче в Източен Холивуд и това е съвсем различна история.
— Така е. Кога за последен път сте били на булевард „Санта Моника“?
— Преди месец, защото нещата там сега са доста спокойни. Обаче те са като хлебарките — колкото и да пръскаш, рано или късно се появяват пак.
— Чувал ли си нещо за лош тип, който наема проститутки и ги наранява?
— От доста време не сме имали такъв случай.
— Рамон е бил удрян с метален бокс. Освен това нападателят обича да хапе.
— Доста такива имаме, но не си спомням метален бокс. Този… той или тя… ще оцелее ли?
— Ще трябва да изчакаме. Все още е в кома, в болница „Холивуд“, но ще я преместят в общинската веднага щом разберат, че не може да си плати лечението.
— Така е то. Тя?
— Да, тя. Имаш ли досие за Рамона, което да ползвам?
— Да, ще ти го дам. Обаче е за Рамон Гутиерес, доколкото си спомням. Какво друго?
— Чувал ли си нещо за „обърната къща“? Рамона е казала това пред униформените, които са отишли там първи.
Както Ролан, Мендес се замисли, после поклати глава.
— Не знам за такова нещо тук — отговори той. — Има подземен садо-мазо клуб, наречен „Световъртеж“. Сменя мястото си често.
— Не мисля, че е това — отговори Балард. — Световъртеж не значи „обърнат“. Освен това не мисля, че става дума за клуб. Нещо друго е. Жертвата има късмет, че е оцеляла.
— Е, не мога да измисля друго. Почакай да намеря папката.
Стана от стола си, а Балард остана седнала. Докато го нямаше, проучи дъската със съобщения до бюрото му. Отделът като че ли провеждаше операции всяка нощ на различно място в Холивуд. Пускаха офицери под прикритие и залавяха клиентите веднага щом предложат пари за секс. Както бе казал Мендес, бяха като хлебарки — нещо, което никога не изчезва. Дори интернет, с лесните връзки за свободен и платен секс, не беше в състояние да убие уличната проституция.
Чуваше как Мендес отваря и затваря шкафовете, докато търси папката на Гутиерес.
— Как приключихте предната вечер? — попита високо тя.
— Нищо — отговори Мендес от другия край на стаята. — Мисля, че онова на „Сънсет“ подплаши нашия контингент. Полицейските коли обикаляха улиците цяла нощ.
Върна се при бюрото и остави пред Балард папка с картонени корици.
— Това е всичко, което имаме. Вероятно същото го има и в компютъра.
— Предпочитам на хартия — отвърна Балард.
Винаги предпочиташе документ на хартия пред документ на компютърен екран. Винаги имаше шанс в документа на хартия да има нещо повече — ръкописни бележки в полетата, надраскани на папката телефонни номера, допълнителни снимки от местопрестъплението. В компютърен файл никога нямаше такива неща.
Благодари на Мендес и обеща да го държи в течение, ако се добере до нещо по случая. Той отговори, че ще си държи очите и ушите по улиците отворени.
— Надявам се да го хванеш — добави.
Балард се върна на първия етаж, но трябваше да се отбие на още едно място, преди да започне работа по случая. Лейтенантът, който отговаряше за детективите, имаше кабинет в другия край на стаята. Стаята имаше стъкла към стаята на детективите и през тях Балард виждаше лейтенант Тери Макадамс зад бюрото му. Понякога минаваха седмици, без да види прекия си шеф, заради часовете на работното й време. Макадамс обикновено работеше от осем до пет, защото обичаше да пристига след като детективите му са дошли и са задействали нещата за деня, но предпочиташе да си тръгва последен.
Почука на отворената врата на кабинета и Макадамс я покани да влезе.
— Отдавна не съм те виждал, Балард. Чух, че си имала интересна нощ.