Решили, че вероятно е бил сред онлайн кандидатите за секс, но тъй като не разполагали с нужните доказателства, не било възможно да го обвинят в увещаване на малолетен. Не се и наложило обаче да полагат усилия, за да го свържат с операцията, защото намерили в джобовете му метални боксове. Бил арестуван за притежание на опасно оръжие и бил регистриран в затвора „Ван Найс“.
В доклада се споменаваше само служебният номер на полицая, арестувал Трент. Балард го разпечати на принтера на отдела, вдигна телефона и се свърза с „Персонал“, откъдето получи името на полицая, арестувал Трент. Казваше се Хорхе Фернандес и все още работеше в „Порок“. Балард се обади в управлението му и й казаха, че Фернандес е в почивка. Тя остави номера на мобилния си телефон и помоли да му предадат да й се обади, колкото и да е късно.
След това се зарови в компютърния архив и извади доклада за делото на Трент. Научи, че след ареста Трент е договорил споразумение с кабинета на областния прокурор, при което той не възразява на обвиненията, че е притежавал опасно оръжие, плаща глоба от петстотин долара и го поставят в пробационен период от пет години. Споразумението било част от програма за предсъдебна намеса, която позволявала досието му да бъде изчистено, ако не бъде уличен в престъпление през пробационния период.
Според съдебния архив адресът на Трент беше на „Райтуд Драйв“ в Студио Сити. Балард написа адреса в Гугъл и получи карта, на която се виждаше, че „Райтуд Драйв“ се разклонява от „Мълхоланд Драйв“ на северния склон на планината Санта Моника. Премина към изглед от земята и видя съвременна къща с двойна гаражна врата. От картата знаеше, че е на скат; най-вероятно постройката продължаваше едно или две нива надолу, под улицата. Къщата беше типична за повечето домове на наклонен терен. На горните етажи са общите части — кухня, трапезария, дневна и т. н., а на долните са спалните. Най-често има стълбище, понякога и асансьор към долните етажи.
Балард си даде сметка, че за човек, незапознат с устройството на този тип къщи, спалните да са долу би било странно. Тоест къщата на Трент би могла да се смята за „обърната“.
Тази мисъл вкара инжекция адреналин във вените й. Тя се наведе към компютърния екран, за да проучи снимката на Трент от ареста и доклада за задържането му. Според личните подробности в доклада Трент беше търговец на автомобили в автокъща на „Акура“, на булевард „Ван Найс“, в долината Сан Фернандо. Първият въпрос, който изникна в главата й, беше как така един търговец на коли може да си позволи къща в хълмовете, където цените започваха със седемцифрени числа.
След това отиде на сайт с информация за публичните архиви и вписа името и рождената дата на Трент. Попадна на документи за разтрогване на брак, случило се седем месеца след ареста. В искането си за развод Беатрис Трент заявяваше непримирими различия и нямаше следа Трент да е протестирал срещу това твърдение. Тригодишният брак беше прекратен.
Имаше и запис за съдебно дело от 2011 година, в което Трент бил ищец по претенция за понесено лично нараняване срещу компания, наречена „Айланд Еър“ и нейния застраховател. Имаше само един иск — за наранявания, претърпени при катастрофа на хеликоптер на Лонг Бийч — но не и документ за резултата от делото. Балард реши, че спорът е бил решен преди да е започнал процесът.
Разпечата всички тези документи, после взе телефона на бюрото и се обади в автокъщата, в която работеше Трент. Поиска да говори с него лично и прехвърлиха разговора.
Чу глас:
— Аз съм Том. С какво мога да ви помогна?
Балард се поколеба и прекъсна връзката. Погледна часовника и видя, че минава шест и са започнали следобедните задръствания. Пътуването от Холивуд до автокъщата на „Ван Найс“ щеше да е зловещо пълзене.
Нямаше никаква гаранция, че Трент все още ще е там, когато се добере до мястото, но все пак реши да си опита късмета. Искаше поне да го погледне.
10
Автокъщата, в която работеше Томас Трент, бе последната от дълга редица конкуриращи се подобни автокъщи, подредени по северната страна на булевард „Ван Найс“ към центъра на Долината. Мина близо час, преди Балард да се добере дотам. Беше с личния си ван, защото служебната машина, зачислена им от полицията, просто крещеше, че е полицейска — с цвят на бебешко ако, без засукани тасове на джантите, със сигнални светлини на решетката отпред и на задното стъкло. Целта й беше само да огледа Трент и да го прецени, а не да го предупреди за интереса на полицията.
Беше свалила на телефона си снимката от ареста на Трент преди три години и сега я извади на дисплея. Паркира край бордюра на „Ван Найс“, огледа внимателно снимката, после затърси с очи между паркираните стари и нови автомобили, за да открие търговци. Не видя Трент. Можеше да е в залата вътре, но тъй като офисите на търговците бяха разположени покрай задната ограда, нямаше как да види обитателите им. Пак се обади на официалния номер на автокъщата и пак поиска да говори с Трент, за да е сигурна, че не си е тръгнал от работа. Той отново отговори по същия начин, но този път Балард не прекъсна връзката.