Балард беше предвидила подобен отговор и се бе подготвила.
— Не става. Офисът ми е в Удленд Хилс, а живея в Холивуд. Ще отнеме много време. Жена ми вече ме чака за вечеря. В петък обикновено излизаме.
— Твоята… — Трент се овладя. — А… ами тогава…
Погледна през стъклената витрина, сякаш търсеше някого.
— Виж какво — каза след малко. — Този път ще направим изключение от правилата, но трябва да е кратко. След това можем да подготвим всичко за утре и да дойдеш с шофьорска книжка, застраховка… и чекова книжка. Става ли?
— Добре, но не съм съвсем сигурна, че искам тази кола — каза Балард. — Не обичам сребристо. Надявах се да е бяла.
— Мога да осигуря бяла до неделя, понеделник най-късно. Дай да тръгваме!
Заобиколи бързо колата и седна на пасажерското място, като движеше ръце край тялото си, сякаш тича. Балард седна зад кормилото, изкара машината на булевард „Ван Найс“ и се насочи на север.
Трент й каза да стигне до „Шърман Уей“ и после да свие на запад, по магистрала 405. След това можела да кара по магистралата до изхода за булевард „Бърбанк“ и да се върне до „Ван Найс“, като в този правоъгълник ще може да усети как се държи колата в градски условия и на магистрала. Балард знаеше, че при това ще мине два пъти покрай булевард „Сепулведа“ — улицата, на която Трент бе арестуван преди три години.
Когато стигнаха до магистрала 405, планът на Трент се натъкна на препятствие. Колите по нея буквално стояха на едно място, заради прибиращите се от работа. Балард каза, че ще излезе от магистралата при „Ваноуен“. До този момент разговаряха предимно за акурата и какви качества търси тя в една кола. В няколко от отговорите си тя успя да спомене жена си, за да провери дали ще долови, ако Трент има проблем с еднополовите двойки, но той не захапа въдицата.
След като излезе при „Ваноуен“, Балард сви в южна посока по „Сепулведа“. Булевардът беше успореден на „Ван Найс“ и щеше да ги отведе до Талихо Лодж, без да изглежда, че нарочно се е отклонила от пътя.
Районът беше пълен с молове, бензиностанции, минимаркети и евтини хотели. Територията често ставаше обект на операциите на „Борба с порока“. Докато шофираше, Балард оглеждаше тротоарите, макар и да си даваше сметка, че е твърде рано, за да види навън улични проститутки. След като пресякоха булевард „Виктори“, спряха на червен светофар и тя успя да огледа околността по-спокойно и да коментира.
— Не знаех, че този район е толкова западнал.
Трент се огледа, сякаш виждаше мястото за първи път, после отвърна:
— Да, чувам, че нощем било доста зле по тези места. Сводници, наркомани. Всякакви улични екземпляри.
Балард се засмя.
— Какви например?
— Ще се изненадаш — отвърна Трент. — Мъже, които се обличат като жени, жени, които преди са били мъже. Всякаква отвратителна паплач, каквато можеш да си представиш.
Балард не каза нищо и Трент като че ли осъзна, че така може да застраши сделката си.
— Не че съдя когото и да било — добави той. — Казвам: всекиму неговото. Живей и остави другите да живеят.
— Аз също — отвърна Балард.
След пробното шофиране Балард каза на Трент, че иска да помисли за покупката и ще му се обади след ден-два. Той я покани да отиде с него до бюрото му, за да й даде брошура с информация за клиента. Тя отказа под предлог, че закъснява за вечеря. Отново му подаде ръка и когато той я пое, стисна рязко с палец и показалец пръстите му, при което той трепна и направи гримаса. Балард изви леко китката му и погледна надолу, сякаш виждаше разранената кожа за първи път.
— О! Извинявай! Не знаех, че имаш рана.
— Няма проблем. Леко е ожулено.
— Какво стана?
— Дълга история и не си струва времето да се разказва. Предпочитам да обсъдим как да те снабдим с нова акура.
— Ще помисля и ще ти се обадя.
— Виж… шефът ми много държи да документираме срещите си с потенциални клиенти. После това се отразява на оценките за работата ни. Можеш ли да ми дадеш номера си, за да мога да покажа, че съм изкарал колата от паркинга заради реален клиент? Иначе ще ме подгони, задето не съм взел копия от шофьорската ти книжка и застраховката.
— Ами…
Балард се замисли за момент и реши, че няма да има проблем. Той не би могъл да проследи номера до истинското й име.
— Да, разбира се.
Даде му телефонния си номер и той го записа на гърба на една от визитките си. После й даде чиста.
— Да прекараш чудесна вечер, Стела.
— Благодаря, Том.
Докато Балард измъкваше вана си на заден от мястото в паркинга, Трент остана отвън и я проследи с поглед, после я изпрати с дружелюбно махане е ръка. Тя подкара нагоре по „Ван Найс“ и назад, до мястото, на което беше паркирала в началото. Извади бележник и записа възможно повече цитати от разговора си с Трент. Импровизирани записки, направени веднага след разговора, биха имали много по-голяма тежест в съда, отколкото ако са направени със закъснение. Нямаше представа дали срещата й под прикритие с Трент някога ще стане част от съдебен процес, но при всички случаи беше разумно да запише разговора възможно най-точно.