Почти веднага се задействаха лампи, реагиращи на движение, и осветиха стъпалата. Балард вдигна ръка пред лицето си, за да спре светлината, уж че е била заслепена. Погледна през раздалечените си пръсти и потърси камери по стената на къщата. Нямаше и тя свали ръката си. Увери се, че не е записана, и продължи надолу по стълбите.
По стълбите имаше равни площадки пред всяко от двете долни нива на къщата. Балард излезе на първата тераса отзад и видя, че е обзаведена с външна мебел и барбекю. Имаше и четири плъзгащи се врати. Провери ги. Бяха заключени. Насочи лъча на фенера към стъклото, но завесите вътре бяха спуснати и не се виждаше какво има в стаята.
Върна се бързо на стълбата и продължи надолу, към най-ниското ниво, където имаше доста по-малка тераса и само две плъзгащи се врати. Приближи се до стъклото и видя, че завесата е дръпната само до половината на вратата. Насочи фенера към пролуката и видя, че стаята е почти празна. Имаше дървен стол с права облегалка и малка маса. Като че ли нямаше нищо друго.
Когато плъзна лъча през стаята, за миг я стресна някакъв отблясък вътре, но веднага си даде сметка, че е осветила огледало и е видяла отражението на фенерчето си.
Вратата се оказа отключена, но след като Балард я плъзна малко, спря да се движи. Тя освети релсата долу и видя, че е подпряна с дръжка от метла, за да не може да се отваря отвън.
— По дяволите!
Беше наясно, че няма много време, преди униформените да дойдат да проверят какво прави. Плъзна лъча на фенерчето в стаята още веднъж, после отиде в другия край на терасата, за да надникне от другата страна. През вратата видя коридор и част от стълбище, което водеше нагоре, към следващото ниво. Забеляза на пода в малка ниша до стълбището нещо правоъгълно. Реши, че може да е капак, през който да се слиза долу, към основите на конструкцията.
Отиде до парапета на терасата и насочи светлината надолу. На долната тераса беше разположено външното тяло на климатика. Вероятно капакът осигуряваше достъп до оборудването долу, под къщата.
— Откри ли нещо?
Балард се обърна рязко. Един от униформените беше слязъл по стъпалата — по-възрастният, по-старши офицер, с четири нашивки на ръкава. Казваше се Сасо. Вдигна фенера си и го насочи към нея.
Балард вдигна ръка, за да засенчи лъча.
— Ако обичаш — каза му.
Той свали фенера.
— Извинявай.
— Няма проблем. Портата горе беше отворена и реших, че някой може да е слязъл тук. Тук обаче, изглежда, не живее никой.
Насочи фенера си към стъклената врата и освети стаята, в която имаше само маса и стол. Сасо също насочи фенера си към стъклената врата, после погледна Балард. Лицето му беше в сянка.
— Значи, случи се да минаваш наблизо?
— Имах среща в Долината и се връщах към хълмовете — отговори Балард. — Работя нощните смени и отивах на работа по-рано. Чул си за стрелбата снощи в „Танцьорите“ на „Сънсет“, нали? Исках да видя дали няма нещо ново по случая, с което трябва да се занимавам.
— И идваш до „Райтуд“, за да стигнеш до Холивуд?
В гласа му ясно се долавяше подозрение. Сасо служеше от двайсет години, ако се съдеше по нашивките му. Вероятно беше участвал в доста инсценирани от детективи обаждания на спешния телефон, за да си осигурят достъп до една или друга къща. Наричаха го „да се престориш на призрак“.
— Трафикът през Лоръл Каниън беше бавен, така че свих към Вайнланд и стигнах тук. — каза тя. — Смятах да стигна до „Аутпост“ и да се спусна надолу.
Сасо кимна, но Балард подозираше, че не й вярва.
— Смятаме да тръгваме — каза той. — Трупат се истински обаждания и трябва да реагираме.
Това беше неговият укор, че е загубила времето им.
— Разбира се — отвърна тя. — И аз тръгвам.
— Отменям тревогата — добави той.
И тръгна нагоре по стълбите. Балард погледна още веднъж надолу през парапета, преди да го последва. Насочи лъча надолу и не видя достъп до терасата, на която беше външното тяло на климатика. Беше сигурна, че единственият достъп е в къщата.
Най-горе затвори вратата и намести кофите за боклук така, както бяха при пристигането й. След това се върна при вана си. Патрулната кола отзад обърна с тройна маневра и се спусна по хълма. Балард чу хеликоптерът да се отдалечава в нощта. Замисли се дали да не се върне в къщата на Трент, за да опита да се добере до най-долната тераса, но подозрителността на Сасо я накара да се откаже. С партньора му можеше да се върнат, за да проверят дали все още не се върти наоколо.