Балард застана пред портала към задния паркинг на управлението и мушна служебната си карта в електронния четец. Стоманеният портал се отвори, тя вкара вана вътре и започна да кръжи, за да намери свободно място. Нощем паркингът беше по-пълен, защото по улиците имаше по-малко патрулни коли.
Влезе в управлението през задния вход и видя двама пияници, закопчани с белезници за специалната пейка за задържани. И двамата бяха повръщали на пода между краката си. Балард ги отмина и продължи към горния етаж и съблекалнята, за да облече костюма, с който работеше.
Стаята на детективите беше пуста както обикновено по това време. Понеже нямаше определено за нея бюро, трябваше да провери на бюрото на приемната дали има съобщения за нея. Чакаше я розов плик — обаждане от номер с код 888, в четири следобед. Името на обадилия се беше надраскано нечетливо и приличаше на Нърф Коен — не го познаваше. Взе го, отиде на бюрото, което използваше обикновено, и седна.
Преди да провери съобщението отвори фотоархива в телефона си и заразглежда снимките, докато не откри нараняването на торса на Рамона Рамон. Увеличи изображението с палец и показалец и затърси признаци, които да показват, че може да е направено с метален бокс. Не беше сигурна дали си внушава, или не, но сега й се струваше, че вижда нещо, което не беше забелязала в болницата. Струваше й се, че вижда отчетливи форми в синините от лявата и дясната страна на торса. Не толкова ясни, че да открои думи, но й се струваше че съзира буквите Д и О отляво и буквите Л и О отдясно. Прецени също, че следите, които вижда, ако са думи, ще са обърнати, ако са написани правилно на юмруците на нападателя.
Така или иначе, формата на синините беше от значение. Това, което виждаше в момента, не беше научно или дори приблизително неопровержимо доказателство, но представляваше малка частица от пъзела, който сякаш се оформяше около Трент и й даваше импулс да продължи в същата посока. Реши, че е време да приведе ходовете в разследването си — поне законните в електронен вид. Погледна часовника над телевизионните екрани и видя, че до началото на нощната смяна има още час. За това време можеше да свърши много. Залови се за работа, като започна с хронологията на разследването, макар че това нямаше да е първият документ в папката. От дълъг опит беше наясно обаче, че хронологията е основна част от всяко разследване.
След половин час телефонът й иззвъня — обаждане от скрит номер.
— Балард слуша.
— „Добро и зло“.
Беше Хорхе Фернандес. Гласът й трепна от нетърпение.
— Това ли е било на боксовете?
— А-ха. Попитах момчетата и си спомниха. Добро и Зло. Непрекъснатата борба в човека. Разбираш ли?
— Да, разбирам.
— Помага ли ти?
— Мисля, че да. Можеш ли да ми дадеш името на този, който си е спомнил? Може да ми потрябва.
— Дейв Олмънд, Дендито. Така го наричаме, защото се конти. Занимаваме се с пороци, но той си мисли, че сме скапано модно шоу.
— Ясно. Благодаря ти, Фернандес. Длъжница съм ти.
— Успешен лов, Балард.
След като свърши разговора, тя извади снимката на синините на Рамона и отново се зае да ги проучва. Сега ставаше ясно — Д и О, от ДОБРО и Л и О от ЗЛО. Изглеждаха почти еднакво гледани и отпред, и огледално.
Балард знаеше, че е малко вероятно да са върнали на Трент боксовете, с които са го арестували. И че три години след ареста са били унищожени от отдела за съхраняване на доказателства. Ако обаче бяха част от някаква парафилия — садо-мазохистична фантазия в този случай, — не беше трудно да повярва, че се е върнал там, откъдето е взел първите боксове, и се е сдобил с втори чифт.
Инжекцията адреналин, която бе усетила по-рано вечерта, сега се превърна в локомотив, който препускаше във вените й. За нея Трент вече не беше просто оперативно интересен. Локомотивът бе отминал тази гара. Вече беше убедена, че това е нейният човек, и нищо не би могло да се сравни с момента на това прозрение. Това е Светият Граал на детективската работа. Няма нищо общо с доказателства или юридически процедури, или вероятна причина. Просто го усещаш. Нищо в живота й не би могло да се сравни с това. Беше го чакала от доста време, откакто работеше в Късното шоу, но сега усещаше дълбоко в себе си, че то е причината да не иска да напусне тази работа никога, където и да я сложат, каквото и да говорят за нея.
12
Балард се качи в стаята за инструктаж рано. Това време винаги беше удобно, за да се сприятеляваш с колегите, да чуеш клюките от управлението, да научиш нова информация от улицата. Седем униформени вече бяха седнали по столовете, сред тях Смит и Тейлър. Имаше и две жени, които Балард познаваше, защото се бяха засичали в съблекалнята. Както можеше да се очаква, разговаряха за петорното убийство в клуба предната вечер. Един от полицаите обясняваше, че от „Грабежи и убийства“ били наложили пълна тишина по случая и дори не били съобщили имената на жертвите вече двайсет и четири часа след престъплението.