Разговорът с Мънро я беше ядосал, но тя прогони тези мисли, за да може да се съсредоточи върху конкретната си работа. Взе ключовете от служебната кола от чекмеджето на приемната, после грабна нова батерия за радиостанцията от стаята за зареждане. Върна се до временното си бюро, за да вземе чантата и радиостанцията си, и излезе. Качи се в колата и веднага разбра, че някой я е използвал през деня — някой, който бе пренебрегнал забраната за пушене в служебните автомобили собственост на общината. Отвори всички прозорци, мина през портала на паркинга и подкара по „Уилкокс“ към „Сънсет“.
В болницата показа значката си на охраната на входа, а после и на две дежурни медицински сестри, за да я пуснат до стаята, в която лежеше Рамона Рамон, все още в кома. Балард поиска от една сестра, казваше се Наташа, да я придружи, в случай че по-късно се наложи да даде потвърждаващи показания в съда.
Жертвата изглеждаше дори по-зле от предишната нощ. Главата й беше частично избръсната, а операцията за корекция на счупването на черепа и намаляване въздействието на мозъчния оток беше оставила лицето й подпухнало и неузнаваемо. Лежеше сред плетеница от маркучи, инфузионни системи и монитори.
— Налага се да разгърнеш престилката й, за да мога да снимам синините по гърдите й — каза Балард на Наташа.
— Не го ли направихте снощи? — попита медицинската сестра.
— Имаме снимки от снощи. Днес обаче синините изглеждат различно.
— Не разбирам.
— Не е и нужно. Просто разгърни престилката.
Балард знаеше, че кръвонасяданията се появяват, когато кръвоносните съдове под кожата бъдат увредени от травма и червените кръвни телца проникнат в околните тъкани. Понякога синините стават по-големи и по-тъмни през първите двайсет и четири часа след травмата, защото кръвта продължава да се процежда навън от увредените кръвоносни съдове. Надяваше се синините на Рамона Рамон сега да са по-добре изразени, така че дори да успее да ги разчете.
Сестрата избута маркучите настрани, после дръпна термоодеялото, което покриваше пациента. Разкопча престилката и откри голото тяло. В пениса му беше мушнат катетър, урината в прозрачната торбичка беше червеникава от вътрешните кръвоизливи. Сестрата върна одеялото нагоре и Балард не успя да разбере дали го прави от стеснителност или от отвращение.
Лявата страна на торса, горе, беше покрита от голяма плътна синина. Очертаните ръбове на следата от удара, които Балард бе разчела предния ден, сега бяха заличени, защото кръвта продължаваше да се разпростира под кожата. Ако го бе видяла за първи път сега, нямаше да разбере, че травмата е нанесена с метален бокс. Балард се наведе над лявата страна на пациента, за да огледа лилавите петна отблизо. Много скоро видя двете О, в по-тъмен цвят от околния оттенък на синината. Беше убедена, че са двете О от ДОБРО.
— Наташа, ще погледнеш ли?
Балард се изправи и се отдръпна, за да направи място. Посочи очертанията.
— Какво е това? — попита Балард.
— Кое? Синината ли? — учуди се Наташа.
— Има очертания. Виждаш ли ги?
— Ъ-ъ… да, може би. Имаш предвид тези кръгове?
— Именно. Искам да ги снимам.
Балард извади телефона си и отново се приближи, след като Наташа се отдръпна. Докато правеше снимките, си спомни билбордовете, които виждаше из целия град и на които имаше впечатляващи фотографии с професионално качество, направени с айфон. Снимките, които тя правеше сега, никога нямаше да се появят на билборд.
— Това от оръжие ли е? — попита Наташа. — Имал е някакви пръстени, когато го е ударил?
Балард продължи да снима, първо със светкавица, после без.
— Нещо такова.
Отиде от другата страна на леглото, за да огледа синините от лявата страна на торса. Там лилавите петна бяха с още по-тъмен цвят, но не се виждаше нищо, което да напомня за думата „ЗЛО“. Даваше си сметка, че по-тъмният цвят означава по-силна травма, а разликата между синините от двете страни означаваше, че дясната ръка на нападателя е по-силната. Опита да си спомни дали по време на срещата им и пробното кормуване Томас Трент бе направил нещо, което да показва, че е левак. Беше ясно, че пръстите на дясната му ръка са разранени. После си спомни, че бе записал телефона й с дясната си ръка.
Балард снима и лявата част на торса, за да документира размера на травмите.
— Можеш да я завиеш, Наташа — каза тя. — Засега приключих.
Докато закопчаваше престилката, Наташа попита:
— Видя, че е мъж, нали?
— Биологично е мъж — каза Балард. — Обаче предпочита да живее като жена. Мога да го приема.
— О… — отвърна Наташа.
— Знаеш ли дали го е посещавал някой? Има ли семейство?
— Не знам такова нещо.
— Ще я прехвърлят ли някъде?
— Не знам. Сигурно.
Презвитерианска болница „Холивуд“ беше частна. Ако не бъдеха открити близки на Рамона или застраховка, тя скоро щеше да бъде прехвърлена в общинска болница, където нивото на грижите нямаше да е като тук.
Балард благодари на Наташа и си тръгна.