Балард каза на униформените да държат Бейти под око, докато тя огледа вътре. Сложи си латексови ръкавици и се качи по двете стъпала. Плъзна лъча на фенерчето през малкото двустайно пространство. Беше пълно с боклуци и смърдеше на ареста за пияници в управлението в неделя сутрин. Огледа се, но не видя нищо, което би могло да е на Рамона Рамон. Мина през първото помещение и отиде отзад, където имаше доста голямо легло, на което бяха струпани мръсни чаршафи и одеяла. Стресна се, когато чаршафите изведнъж се размърдаха — в леглото имаше човек.
— Дайсън, ела тук! — извика Балард. — Бързо!
Чу как полицайката влиза в кемпера. Задържа светлината върху лицето на жената в леглото. Беше мръсна, косата й беше мазна и разчорлена. По лицето и шията й имаше зарастващи рани. Тежък случай на наркомания.
— Изведи я — нареди Балард.
Дайсън пристъпи напред, отметна чаршафите и издърпа жената, — тя беше облечена с няколко фланели и яке — от леглото. Изведе я и Балард продължи да търси.
След като не видя нищо, от което да има полза в разследването си, излезе от спалното помещение. Срещу някогашната миниатюрна тоалетна имаше кухненска секция, която отдавна явно никой не беше използвал. Двата газови котлона сега най-вероятно се използваха само за загряване на лъжички хероин или кристален метамфетамин. Балард започна да отваря горните шкафове, като почти очакваше в тъмнината да се разбягат плъхове. Вместо това откри малка празна кутия от телефон еднодневка. Изглеждаше доста нова, за разлика от останалите боклуци наоколо.
Балард излезе от кемпера, отиде при Бейти и жената, които стояха с наведени глави до униформените, и им показа кутията.
— Това ваше ли е?
Бейти погледна за миг, после извърна лице.
— Не, не е мое. Беше си тук.
— На Рамона ли е?
— Може и да е било. Не знам, не съм го виждал досега.
Балард реши, че кутията е била на Рамона. Ако по нея или вътре в нея откриеше сериен номер на телефона, имаше шанс да провери какви разговори са водени от този апарат, въпреки че самият той липсваше и би трябвало да е непроследим. Ако имаше разговори, свързващи Рамона с Трент, щеше да има годни за съдебно дело доказателства и тогава всичко това, включително дишането на смрадливия въздух в кемпера, нямаше да е напразно.
— Добре, благодаря за помощта — каза тя.
Кимна на Херера и Дайсън да пуснат двамата обитатели на кемпера и те веднага се шмугнаха вътре. След това се обърна към Денвър и му кимна да се приближи, за да поговорят насаме.
— Благодаря за помощта, Денвър, оценявам го.
— Няма проблем. Това ми е работата.
— Когато те попитах за Рамона в началото, каза, че я няма от седмица.
— Да, имаме правило. Можеш да се настаниш на мястото на някой друг само ако не го е имало поне четири дни. Защото, нали разбираш, може да те арестуват и така нататък. Ако те арестуват, те държат седемдесет и два часа. Затова чакаме четири дни и след това пускаме друг да заеме мястото.
— Значи си сигурен, че я е нямало четири дни преди Бесния понеделник да се нанесе преди два дни?
— Сигурен съм, да.
Балард кимна. Това беше индикация, че Рамона може да е била държана в плен от нападателя си пет дни, през които я е изтезавал и измъчвал, преди да я захвърли на паркинга предната нощ и да я зареже там да умира. Трябваше да има предвид и тази възможност.
Благодари на Денвър още веднъж и този път стисна ръката му. Не беше сигурна дали той забеляза, че все още е с латексовите ръкавици.
Върна се в управлението към един и половина след полунощ и преди да отиде в стаята на детективите, се отби в дежурната стая. Мънро седеше зад бюрото си, а на бюрото за писане на доклади в дъното на стаята седеше друг полицай.
— Нещо случва ли се? — попита тя.
— Спокойно е — отговори Мънро. — Не може да се сравнява със снощи.
— Криминалистите още ли са в „Танцьорите“?
— Не знам. Не се отчитат пред мен.
— Е, щом нещата вървят толкова бавно, ще отида да видя дали нямат нужда от помощ.
— Не е наша работа, Балард. Трябва да стоиш тук за всеки случай.
— Какъв случай?
— В случай, че имаме нужда от теб.
Балард нямаше намерение да ходи в „Танцьорите“. Просто искаше да види как ще реагира Мънро, а възбудата му и бързият отговор бяха знак, че е получил нареждане да държи нея, а може би и цялото управление, настрана от местопрестъплението.
Мънро опита да смени темата:
— Как е жертвата?