— Добър вечер — отвърна мъжът. — Питай. Няма проблем.
Той седна и потисна прозявката си. Зад него на стената имаше часовници, които показваха времето в различни градове по света, като че ли в хотела отсядаха международни пътници, които трябва да следят бизнеса си по цялото земно кълбо. Балард чуваше телевизор, който работеше в задната стаичка. Разнесе се смехът на публиката в някакво среднощно шоу.
— Има ли гост в стая осемнайсет? — попита Балард.
— О, да. Осемнайсета е заета — отговори мъжът.
— Как се казва гостът?
— Не ти ли трябва заповед, за да ме питаш това?
Балард опря ръце на плота и се наведе към него.
— Май гледаш повечко телевизия в задната стаичка. Не е нужна заповед, за да задавам въпроси, а ти не е нужно да видиш заповед, за да им отговаряш. Просто трябва да решиш веднага дали ще помогнеш на полицията на Лос Анджелис в разследването й, или ще пречиш.
Той като че ли се замисли за момент, после се завъртя със стола към компютърния екран вдясно от него.
Натисна клавиша за интервал и екранът оживя. След това извика списъка на стаите и набра 18.
— Регистрирал се е като Кристофър Нетълс.
— Сам ли е? — попита Балард.
— Би трябвало. Регистриран е като сам.
— Откога е тук?
Мъжът погледна отново екрана.
— Девет дни.
— Я повтори името.
След като го чу пак, Балард каза на рецепциониста, че ще се върне веднага, грабна няколко брошури за автобусна обиколка на града от купчината на плота и подпря с тях вратата, за да не се затвори. Излезе на паркинга, за да не я чува дежурният, и по радиото поиска проверка за Кристофър Нетълс. Оказа се чист, но тя трябваше да е сигурна. Извади телефона си и се обади на дежурните в централата, за да поиска да пуснат проверка в националната база данни за престъпността.
Докато чакаше резултата, крачеше по асфалта. В басейна нямаше вода. Тя отиде до ъгъла на офиса, за да погледне пак към стая 18. Беше все така тъмна. Огледа пикапа и реши, че е на поне двайсет години. Вероятно нямаше аларма и нямаше да й е от полза, за да накара Нетълс да излезе от стаята си.
Дежурният се обади след малко и докладва, че в системата е регистриран човек на име Кристофър Нетълс, с присъда от 2014 година за множество кражби, включително проникване в обитавано жилище. Бял, на двайсет и четири, пуснат под гаранция след като излежал две години от присъдата си в щатски затвор.
Балард поиска от дежурния да я свърже с лейтенант Мънро.
— Лейтенант, обажда се Балард. Намирам се в „Сиеста Вилидж“ и имам възможност за арест на заподозрян по четири-пет-девет на „Ел Центро“ снощи. Можеш ли да ми изпратиш подкрепление?
— Мога. Всички са по улиците, но сега е спокойно и мога да отделя една кола за твоя човек. Имам общо десет.
— Добре. Кажи им да чакат на една пресечка от мотела. Да слушат на честота 4, за да ги извикам. Искам да накарам този тип да излезе от стаята.
— Разбрах, Балард. Ще ми дадеш ли име, което да запиша?
Питаше за името на заподозрения, в случай че нещата се объркат и се наложи да го гонят без помощта на Балард. Тя му даде подробностите за Нетълс и прекъсна разговора. Превключи радиостанцията си на честота 4 и се върна в рецепцията при служителя.
— Как плаща за стаята си господин Нетълс?
— Плаща в брой — отговори служителят. — На всеки три дни плаща три дни напред. Платил е до понеделник.
— Получавал ли е тук доставки?
— Доставки?
— Да. Кашони, писма. Някой изпращал ли му е нещо?
— Няма как да знам. Работя само нощем. Доставят му само пица. Всъщност последно му донесоха пица преди два часа.
— Значи си го виждал? Ще ми кажеш ли как изглежда?
— Да, един-два пъти дойде да плати стаята късно вечерта.
— На колко години е?
— Не знам. Двайсет и няколко. Не ме бива в тези неща.
— Едър, дребен?
— По-скоро едър. Като че ли тренира.
— Кажи ми за безплатния уайфай.
— Какво да кажа? Безплатен е. Какво друго?
— Всяка стая ли има рутер, или има един рутер за целия хотел?
— Машинарията е там, отзад.
Посочи с палец през рамо стаичката зад гърба си. Балард знаеше, че историята на рутера може да се проследи и така да се докаже, че Нетълс е правил покупки онлайн с кредитната карта на Леели Ан Лантана. За това обаче щеше да е нужна заповед, а също така отделът за търговски престъпления трябваше да отдели време и пари, които силно превишаваха значимостта на случая.
— А телефони? В стаите има ли телефонни линии?
— Да, имаме телефони. Освен в две стаи, в които откраднаха апаратите. Не сме ги сменили.