— Дай ми половин час — каза той накрая.
— Имаш го — отговори тя бързо. — Благодаря, Роби.
— Ти го каза, Рене, длъжница си ми.
— И още как!
Знаеше, че последните й думи ще намалят половината час с десет минути. Радваше се, че Комптън ще дойде. Намесата на отдела по спазването на условните освобождавания щеше да улесни нещата значително. Комптън имаше право да отмени предсрочното освобождаване на Нетълс, с което щяха да бъдат орязани и гражданските му права и защита. Нямаше да има нужда да се занимава с офиса на областния прокурор или да разговаря с намусен дежурен съдия, за да й даде заповед за обиск на стаята. Щяха да претърсят и стаята, и пикапа щателно, без никакви формалности.
Освен това щяха да задържат заподозрения за нарушаване на изпитателния срок. Нетълс щеше да бъде махнат от улицата и върнат в затвора още преди новите обвинения дори да бъдат предявени — ако бъдеха предявени. Понякога връщането в затвора и решаването на новите дела беше достатъчно, за да може системата да функционира. При пренаселването на затворите налагаха по-леки присъди за престъпленията, в които няма насилие, така че ако Нетълс се върнеше да доизлежи година или две, вероятно не би останал в затвора по-дълго, ако му дадат нова присъда за кражбите, които е извършил. На практика притежанието на оръжие беше единственото, на което биха обърнали внимание в кабинета на прокурора.
След като приключи разговора с Комптън, тя отиде при Смит и Тейлър и им каза, че могат да отведат Нетълс в управлението и да го задържат за нарушаване на изпитателния срок и притежание на огнестрелно оръжие. Каза им още, че ще остане на място и ще изчака отговорника по условните присъди, за да претърси пикапа и стаята на Нетълс.
Смит не отговори. Задвижи се неохотно, след като получи нареждането, и Балард не можеше да разбере какво го тревожи.
— Нещо не е наред ли, Смити?
Смит продължи да вземе Нетълс, който беше натикан на задната седалка на нейната кола.
— Смити!? — каза тя настоятелно.
— Тактика — каза той, без да се обръща.
— За какво говориш? — попита Балард.
Той не отговори и тя отиде при него. Знаеше, че не бива да оставя неизречени неща с колега мъж, особено ако я е обучавал. Думата им тежеше.
Зачуди се дали не е заради лошата позиция, която бе заела, след като излезе от нишата с автомата за кока-кола, но патрулната кола беше дошла по-късно и тя не мислеше, че са я видели.
— Отговори ми, Смити! Каква тактика имаш предвид?
Смит вдигна ръка, сякаш искаше да прекрати разговора, който сам беше провокирал.
— Не! Ти започна — настоя Балард. — Онзи е на задната седалка, нямаше стрелба, никой не е пострадал, за каква тактика говориш?
Смит се обърна към нея. Тейлър спря, но беше ясно, че няма никаква представа за какво говори партньорът му.
— Къде ти е якето за тактически операции? От километър се вижда, че не носиш бронирана жилетка — каза Смит. — Първо, трябваше да си с тези неща, Балард, и второ, трябваше да изчакаш да дойдем, за да го приберем, а не да ни извикаш, за да ти спасим задника.
— Това са глупости — тросна се тя. — Ще ме накиснеш за униформено яке и предпазна жилетка?
— Не съм казал и дума за накисване — отвърна Смит. — Просто казвам, че не се прави така. Ти не трябва да правиш така.
— Хванахме нашия човек, това е важното.
— Безопасността на полицая е важното. Опитвам да науча този новобранец да се оправя на улицата, а ти му даваш страхотен пример.
— Ти даде ли му пример снощи, когато реши да не оградиш местопрестъплението на булевард „Санта Моника“?
— Какво? Заради онази отрепка? Балард, сега ти говориш дивотии.
— Казвам само, че арестувахме престъпник с оръжие и никой не пострада. Мисля, че хлапето научи нещо, обаче ако искаш да пълниш главата му с глупости, давай, няма кой да те спре.
Смит отвори задната врата на колата на Балард и с това сложи край на спора. Бяха достатъчно опитни, за да знаят, че не бива да продължават пред заподозрян. Балард изпрати Смит и се върна към стая 18.
Комптън пристигна петнайсет минути след като Смит и Тейлър заминаха от мотела с Нетълс. Дотогава гневът на Балард се беше поуталожил, но тя продължаваше да крачи пред отворената врата на стаята. Макар да бе охладила нервите си значително, знаеше, че укорът на Смит ще я тормози още няколко дни и ще вгорчава задоволството й от ареста.