— Сърфираше, попадна под вълна и повече не се появи.
— Ти там ли беше?
— Да, но не можех да направя нищо. Тичах по пясъка и пищях като луда.
— Гадно. А майка ти?
— Нея я нямаше. Тя не беше част от живота ми. Нито тогава, нито сега.
— Какво направи, след като той умря?
— Ами, продължих да живея, както живеехме и преди. На брега, на канапетата на приятели, ако стане много студено. После, след година, дойде баба ми и ме намери и ме доведе отново тук, когато бях на шестнайсет. Баща ми беше от Вентура.
Комптън кимна. Имаха интимни отношения, но никога не бяха споделяли интимните моменти от живота си. Балард не се бе запознала със синовете му и дори не знаеше имената им. Не го бе питала за развода му. Даваше си сметка, че това би могло да ги сближи, но и да ги отчужди един от друг.
Тя седна на леглото и той я прегърна.
— Значи, ще те виждам по-често, нали? Ще ми се обаждаш… И не само за работа.
— Добре — отвърна тя. — Благодаря за снощи все пак.
— За теб винаги, Рене.
Той се наведе да я целуне, но тя извърна лице.
— Ти си си измил зъбите. Аз не съм.
Целуна го по рамото и му каза:
— Дано кълве днес.
— Ще ти пратя снимка, ако хванем нещо — обеща той.
Стана и излезе от стаята. Балард чу пътната врата да се затваря, после звука от мотора на колата му отпред. Замисли се над нещата за момент, после стана и отиде в банята. Чувстваше се някак зле. Сексът след края на нощната смяна никога не беше добър. Беше бърз, повърхностен, често груб и служеше на стремежа някак да се утвърди животът, чрез плътско удовлетворение. Балард и Комптън не бяха правили любов. Просто бяха получили един от друг това, от което имаха нужда.
Когато излезе от душа, нямаше избор освен да облече дрехите от предния ден. Долови миризмата на примесена с адреналин пот по блузата си от момента, в който видя, че Нетълс има пистолет. Замисли се за момент и го преживя отново. Усещането беше пристрастяващо и опасно и тя се запита дали нещо с нея не е наред, щом толкова копнее за нещо такова.
Щеше да си облече чисти дрехи, преди отново да отиде на работа. През деня трябваше да открие бившата жена на Томас Трент — беше го напуснала няколко месеца след ареста на булевард „Сепулведа“ и вероятно знаеше доста от тайните му. Преди това трябваше да реши дали да говори с нея открито, или да я въвлече в разговор, без да й казва, че е полицай.
Докато се гледаше в огледалото и приглаждаше косата си с пръсти, усети, че телефонът й вибрира — беше получила съобщение.
Изненадана, че батерията все още не е умряла напълно, Балард извади телефона от джоба на сакото си и погледна екрана. Видя, че е пропуснала обаждане от Дженкинс, който бе звънял, когато тя беше в банята, и от Сара, гледачката на кучето, която питаше дали има намерение да вземе Лола скоро.
Най-напред пусна съобщение на Сара — извини се за закъснението и обеща да вземе Лола до един час. След това се обади на Дженкинс — мислеше, че просто е искал да провери как е минала предната нощ.
— Партньоре? Какво става?
— Обаждах се да изкажа съболезнования — каза Дженкинс. — Това беше лоша новина.
— Какви ги говориш?
— Частин. Не получи ли бюлетина на отдела за бързо реагиране?
Отделът за бързо реагиране в реално време разпращаше електронни писма до всички униформени полицаи и детективи в случай че бъде извършено тежко престъпление или настъпят граждански безредици. Балард още не беше проверявала пощата си тази сутрин.
— Не, не съм проверила. Какво е станало с Частин?
Усети как в стомаха й се свива топка.
— Ами… Мъртъв е — каза Дженкинс. — Жена му го намерила в гаража им тази сутрин.
Балард отиде до леглото и седна. Наведе се напред и почти опря гърди в коленете си.
— Боже! — успя да изпъшка.
Спомни си конфронтацията, която бяха имали с Частин преди две вечери. Едностранната конфронтация. Умът й стигна до идеята, че някак си тя е предизвикала каскада от угризения, подтикнала Частин към самоубийство. След това си спомни, че отделът за бързо реагиране не уведомява всички в случай на самоубийство.
— Един момент — каза тя. — Как е бил убит? Не го е направил сам, нали?
— Не. Бил е нападнат — отговори Дженкинс. — Някой го е нападнал в гаража, докато е слизал от колата си. Според бюлетина било като екзекуция.
— Боже мой!
Балард не беше на себе си. Частин я бе предал, наистина, но умът й се върна преди това, към петте години партньорство с него. Той беше опитен и целеустремен следовател. Преди Балард да постъпи в „Грабежи и убийства“, бе служил там пет години и я бе научил на много неща. Сега го нямаше и скоро значката и името му щяха да се появят до тези на баща му на мемориала на загиналите полицаи пред централата.