— Тази ли дума е използвана в съобщението? „Притисне“?
— Така казаха, да.
Балард бе чувала Частин да използва тази дума многократно, когато бяха партньори. За него „притискане“ означаваше да решиш трудна ситуация. Трудностите можеше да са всякакви, но най-често включваха издирване на свидетел, който не иска да дава показния и който трябва да бъде контролиран и заставен да отиде в съда и да говори.
— Кой е бил свидетелят?
— Не знам. Някой, за когото е чул или за когото са му казали.
— И е работел сам?
— Той беше камшикът на отдела. Знаеш… откакто ти… беше преместена…
Наричаха Камшик детектива, който се е издигнал до ролята на втори след лейтенанта. Най-често това беше човек, когото готвят за повишение и който няма определен партньор. Това обясняваше защо Частин е излязъл сам.
— Как е Шелби? — попита Балард.
— Не знам — отговори Стедман. — Не съм говорил с нея. Лейтенантът е при нея, вътре.
Споменаването на Оливас като че ли го повика. Балард видя зад рамото на Стедман как лейтенантът излиза от гаража и се запътва към тях. Беше си свалил сакото и беше навил ръкавите на бялата си риза, така че се виждаше раменният кобур — пистолетът от дясната страна, два пълнителя с патрони от лявата.
— Идва, ето го! — прошепна Балард на Стедман. — Кажи ми да се махам! Говори високо!
Мина секунда, преди той да схване за какво го предупреждава.
— Казах ти! — изръмжа заканително. — Не може да идваш тук. Върни се при…
— Кори! — извика Оливас зад него. — Аз ще се оправя.
Стедман се обърна, сякаш едва сега разбираше, че Оливас е зад гърба му.
— Тя си тръгва, лейтенант — каза той. — Не се безпокой за нея.
— Не, ти влизай вътре — каза Оливас. — Трябва да поговоря с Балард.
Оливас изчака Стедман да се отдалечи към гаража. Балард го гледаше изпитателно, в очакване на словесна атака.
— Балард, имала ли си контакт с Частин вчера? — попита той.
— Не и след като му предадох свидетел сутринта след стрелбата — отговори тя. — Не и след това.
— Добре. В такъв случай трябва да си тръгваш. Не си добре дошла тук.
— Той ми беше партньор.
— Някога. Докато не го въвлече в лъжите си. Не си мисли, че сега ще можеш да заличиш стореното.
Балард разпери ръце и се огледа, сякаш питаше има ли кой да го чуе, както стоят на алеята към къщата.
— Кого лъжеш? Тук няма никого. Не ми казвай, че си си го повтарял толкова често, че вече сам си повярвал!
— Балард, ти…
— Двамата с теб знаем точно какво се случи. Показвал си неведнъж, че траекторията ми в отдела зависи от теб и че или ще ти бутна, или ще ме избуташ от отдела. Тогава, на коледното парти, опита да натикаш езика си в гърлото ми. Мислиш ли, че като ме лъжеш в очите, ще ме убедиш, че не се е случило?
Оливас като че ли се стресна от гнева в гласа й.
— Просто си тръгвай. Или ще наредя да те придружат.
— Ами Шелби?
— Какво Шелби?
— Оставил си я сама? Сега някой трябва непрекъснато да е при нея.
— Ти? Никакъв шанс!
— Бяхме близки. Бях партньор на мъжа й и тя ми се доверяваше, че няма да преспя с него. Мога да съм ви от полза с нея.
Оливас като че ли се замисли за момент.
— Можем и сами да се грижим за своите — отсече след миг. — Покажи някакво уважение, Балард. Покажи някаква почтеност. Имаш трийсет секунди, преди да извикам униформените да те изхвърлят от имота.
След което се обърна и тръгна към отворения гараж. Балард видя, че до вратата на гаража неколцина колеги наблюдават крадешком сблъсъка й с Оливас. Виждаше и колата без обозначения в дясната половина на гаража. Багажникът беше отворен и тя се зачуди дали за да го обработват, или за да скрият безжизненото тяло на седалката зад волана.
Частин беше предал партньорството им по най-лошия начин, по който би могъл. Подобна постъпка беше неприемлива и непростима, но Балард я разбираше, предвид амбициите на Частин. Въпреки всичко винаги бе смятала, че ще има някакво осъзнаване и че в края на краищата той ще направи каквото трябва, ще я подкрепи и ще каже на всички как е постъпил Оливас. Сега вече нямаше шанс за това. Имаше чувството, че е загубила както Частин, така и себе си.
Обърна се и тръгна към улицата. Мина покрай приближаващ черен джип, — знаеше, че в него е шефът на полицията. Когато стигна до колата си, очите й бяха пълни със сълзи.