От явно непълната информация, с която разполагаше, Балард си направи няколко заключения. Първото бе, че мъжете в сепарето не са се познавали. Беше доста вероятно стрелецът да е познавал Абът, букмейкъра, ако изобщо е познавал някого от останалите, защото е седял до него. И предположи, че е стрелял първо по наркодилъра поради гняв или по инерция. Гняв, ако е смятал, че той е отговорен за това, което се е объркало по време на срещата. Инерция, ако е искал да застреля тримата последователно. Това би бил най-бързият начин да го направи, ако не е знаел, че Сантанжело би могъл да носи оръжие.
Балард си даваше сметка, че тези предположения не водят доникъде. Имаше още десетки възможности и фактори, които трябваше да се отчитат. Стрелецът би могъл да провери другите за оръжие, преди да седнат на масата, а местата можеше да са заети по реда на пристигането на хората. Нямаше как да е сигурна в каквото и да било, а заключението й беше, че върти колелата си на празни обороти по разследване, което не е нейно и от което й бяха наредили да стои настрана.
Обаче не беше в състояние просто да се откаже. Нещо я глождеше заради Частни. И се замисли за ход, заради който несъмнено щяха да я уволнят, ако бъдеше открит от шефовете.
Балард и Частин бяха партньори близо пет години преди конфликта около оплакването й от Оливас. През това време работеха в тясно сътрудничество по приоритетни и нерядко опасни разследвания. Те ги сближиха и в много отношения партньорството им беше като брак, макар че никога не пресякоха, дори не доближиха границата на професионализма. Все пак споделяха свързани с работата си неща, така че Балард знаеше паролата на Частин за вход в компютърната система на полицията. Беше седяла до него твърде много пъти, за да не види и запомни паролата, с която той се регистрираше в системата. Наистина, имаше изискване детективите да сменят паролите си всеки месец, но детективите са същества на навика и просто променяха последните цифри на иначе една и съща парола, според месеца и годината.
Струваше й се много малко вероятно да е променил главната си парола, след като престанаха да са партньори. Самата тя не бе променила своята, защото беше лесна за запомняне — името на баща й, изписано наопаки — и не искаше да си прави труда да помни комбинация от букви и числа, които не означават нищо за нея самата. Паролата на Частин беше датата на брака му, неговите инициали и инициалите на жена му, следвани от текущия месец и година.
Беше малко вероятно акаунтът на Частин да е бил закрит толкова скоро след смъртта му. В бюрократична система като полицията на Лос Анджелис това би отнело месеци. Тя обаче си даваше сметка, че ако се регистрира в системата като Частин сега, ще могат да проследят точно кой компютър е използван. Не би имало значение, че машината и работното място формално не бяха нейни. Това щеше да я превърне в основен заподозрян и да доведе до уволняването й от полицията, ако не и до криминално преследване за компютърно престъпление.
Излезе от своя акаунт и изведе на екрана страницата за вход в системата. Забарабани с пръсти по бюрото в очакване вътрешният й глас да я спре, да й попречи да предприеме следващата стъпка. Но той така и не се обади. Тя написа потребителското име и паролата на Частин и изчака.
Влезе. Сега можеше да проследи призрака на някогашния си партньор в системата, така че веднага се възползва от одобрения за него достъп да отваря файлове от разследването по стрелбата в „Танцьорите“. Отвори няколко доклада за местопрестъплението и откритите улики, както и резюмета от разпити на свидетели и хронологичните дневници на разследващите. Прегледа набързо документите, за да определи кой какъв е, и ги изпрати към принтера в стаята на детективите, за да ги прегледа спокойно по-късно. Чувстваше се като човек, който е проникнал в чужда къща и трябва да се измъкне бързо, преди да го открият.
След петнайсет минути излезе от системата и въздъхна от облекчение. Отиде до принтера и извади от подноса пачка документи, дебела поне четири сантиметра.
През следващия час ги разглеждаше на спокойствие. Повечето бяха съвсем рутинни доклади, но някои предлагаха по-пълен поглед към престъплението и ролята, която са играли различните индивиди в него. Най-същественото бяха повечето подробности за трите жертви в сепарето. Според биографичните данни за Сантанжело той бил известен лихвар и събирач на дългове, свързан с фамилия от организираната престъпност в Лас Вегас. Освен това докладът от местопрестъплението твърдеше, че в колана на панталона на костюма му наистина са намерили пистолет 45 калибър. Оръжието било проследено до домашен грабеж през 2013 в Съмърланд, Невада.