Един документ, който изненадваше с липсата на съдържание, беше докладът за проверката на видеокамерите наоколо. В него се твърдеше, че прегледът на материала от камерите при входа на „Танцьорите“ и околните заведения по „Сънсет“ не е показал наличие на възможен стрелец или негов автомобил. Видео-екипът не бе осигурил дори минимално описание на автомобила, с който е избягал стрелецът, или поне посоката, в която се е отдалечил — изток или запад. Изглеждаше като че ли убиецът е познавал много добре местата на камерите и е избрал мястото на срещата заради непокритите от тях места, които са му позволили да се измъкне незабелязано.
Разочарована, Балард премина към хронологиите. Петима детективи бяха ангажирани с разследването изцяло, плюс лейтенант Оливас. Имаше три хронологични дневника — по един от двете двойки детективи и един от Частин — „камшика“ на групата. Оливас все още не беше подал хронологичен дневник.
От тези документи Балард видя какви ходове са предприемани и установи, че основният фокус на разследването е Сантанжело. Смятаха, че масовото убийство може да е удар срещу човека на мафията, като останалите жертви са странична щета. Един от детективските екипи дори беше изпратен във Вегас, за да провери тази версия.
Балард разбираше, че всичко това вероятно ще се промени с убийството на Частин. Приоритетите на разследването щяха да бъдат преосмислени. Ако убийството на детектива и касапницата в „Танцьорите“ бъдеха свързани чрез доказателства или криминологична следа, тогава щеше да е ясно, че убиецът все още е в Лос Анджелис.
Прочете хронологията на Частин най-накрая. Видя, че щателно е записал посещението си в управлението в Холивуд, за да говори с нея и да вземе свидетеля Александър Спейтс. Също така се виждаше, че по-късно е идентифицирал Метро, колегата приятел, с когото Спейтс е бил в клуба, като Мач Робисън, на двайсет и пет, който живее на авеню „Ла Хоя“ в Западен Холивуд. Частин бе разговарял с Робисън в петък сутринта в апартамента му, след като бе получил информацията от мениджъра на магазина. Бележка в дневника след това гласеше НВН, с което, доколкото Балард си спомняше, Частин означаваше свидетел, който „не видял нищо“.
Спейтс и Робисън не бяха важни свидетели, но краткият видеозапис, направен от Спейтс, имаше висока стойност. Ако разследването някога доведеше до обвинения и съдебен процес, Спейтс щеше да е свидетел, та макар и само за да разкаже за селфито, уловило първия изстрел. Ако защитата по някакъв начин го притиснеше, приятелят му Робисън би могъл да потвърди версията му.
Хронологичният дневник на Частин съдържаше два телефонни разговора, които заинтригуваха Балард. Първият беше проведен в 13:10, в петък. Частин бе позвънил на човек на име Дийн Таусън. Вторият беше последният запис в хронологичния дневник — в 17:10 му се бе обадил Матю Робисън, свидетелят, който не бил видял нищо. В дневника липсваха каквито и да било обяснения за тези разговори. Частин, изглежда, беше решил да попълни подробностите по-късно. Балард обаче забеляза, че Робисън се бе обадил и Частин бе регистрирал обаждането малко преди Оливас да му каже да се прибира вкъщи.
Името Дийн Таусън звучеше познато на Балард, но тя не можеше да си спомни откъде и защо. Написа го в Гугъл и скоро попадна на интернет страницата на адвокат по криминални дела, специализирал във федералния съд.
— Фабиан — каза Балард високо.
Всичко си дойде на мястото. Фабиан го чакаха федерални обвинения за наркотици. Таусън беше специалист по федерални дела. Беше вероятно той да е бил адвокат на Фабиан по делото за многото кокаин и Частин вероятно се бе свързал с него, за да опита да разбере как и защо клиентът му би могъл да се озове в онова сепаре в „Танцьорите“, когато убиецът е започнал да стреля.
Балард погледна часовника над телевизионния екран и видя, че е почти десет. Можеше да научи адреса на Таусън през Департамента по превозните средства и направо да почука на вратата му, но беше късно събота вечер и тя реши, че един адвокат би погледнал по-благосклонно на визитата й, ако е през деня. Изостави идеята и позвъни на телефонния номер, от който Робисън се бе обаждал на Частин. Кодът беше 213. Никой не отговори и след малко се чу писукането на телефонния секретар, без поздрав. Тя остави съобщение:
— Мистър Робинсън, обажда се детектив Балард от полицията на Лос Анджелис, във връзка с разговора, който сте провели в петък с детектив Частин. Моля да ми се обадите възможно най-скоро.