Докато диктуваше номера си на пощенския секретар, видя на телевизионния екран видеозапис от мястото пред къщата на Кен Частин. Медиите най-накрая бяха уведомени за случилото се. Звукът на телевизора беше намален, но Балард виждаше шефа на полицията да говори пред група журналисти, а Оливас да стои вляво от него, малко назад. Лицето на шефа изглеждаше пепеляво, сякаш той си даваше сметка, че започналото в сепарето в „Танцьорите“ е проникнало дълбоко в полицейското управление и е нанесло непоправими травми.
Балард можеше и да не го слуша — беше й ясно какво казва.
Последните документи, които прегледа, бяха собственоръчните бележки на Частин по аутопсиите. Беше ги прехвърлил в цифров формат, за да ги добави към общия си доклад за разследването. Бяха го убили преди да стигне до това.
Тъй като разследването беше с най-висок приоритет — достатъчно висок, за да се наложи самата шефка на патологията, доктор Джей, да отиде на местопрестъплението, — труповете бяха аутопсирани късно в петък вечер в Съдебната патология от няколко патоанатоми под наблюдението на доктор Джей. Макар да нямаше особени съмнения относно причината за смъртта на жертвите, изваждането на куршумите от телата беше важна стъпка в разследването и поради това аутопсиите трябваше да се извършат без бавене. Обикновено през първите двайсет и четири до четирийсет и осем часа дори не успяваха да ги насрочат. Сега ги бяха направили след по-малко от дванайсет часа от смъртта.
Аутопсията на Фабиан беше направена от самата доктор Джей. Същинските доклади от аутопсиите щяха да са готови след още няколко дни, но Частин бе водил записки като представител на разследването. Точно в тези бележки Балард намери изречение и въпрос, които насочиха мислите й около случая в нова посока.
Според записките на Частин доктор Джей беше обозначила рана на гърдите на Фабиан като изгаряне първа степен, получено по време на смъртта, но не причинена от огнестрелно оръжие. Частин беше добавил свой въпрос към това заключение: „Изгаряне от електричество?“.
Балард замръзна, защото си спомни как бе видяла Частин, доктор Джей и лейтенант Оливас около трупа на Фабиан на местопрестъплението — оглеждаха гръдния му кош.
Сега разбра защо. На гърдите на Фабиан бе имало изгаряне, което би могло да е от батерия.
Балард веднага взе описанието на вещите на Фабиан, но не откри нищо, което би могло да обясни изгарянето. Това, което го бе изгорило по време на стрелбата, бе взето от местопрестъплението — както изглежда, от убиеца.
Всичко започваше да се подрежда. Беше убедена, че Фабиан е носел устройство за подслушване. На срещата в „Танцьорите“ е имал микрофон и батерията на устройството е започнала да изгаря кожата му. Това беше добре известен риск при работата под прикритие. Компактните подслушвателни устройства прегряват, а мазнините и потта по кожата могат да създадат условия за поява на миниатюрна волтова дъга. Професионалистите вземат мерки да изолират кожата си от електрическите заряди, като увиват устройствата в гумени изолации, за да са настрана от потните жлези на тялото.
Нищо в материалите за Фабиан, които Балард бе видяла, не показваше, че е работел под прикритие. Белегът на гърдите му обаче показваше, че при касапницата в „Танцьорите“ е играел друга роля.
Балард вече беше сигурна, че Частин се е добрал до нещо, заради което е бил убит.
18
Изчака да стане девет сутринта, неделя, за да почука на вратата на Дийн Таусън. Току-що беше закусила в „Дюпар“ в Студио Сити след сравнително спокойна нощна смяна. Имаше само две повиквания — най-напред, за да установи самоубийство, и после — да помогне в издирването на изчезнал възрастен мъж с алцхаймер. Откриха го в гаража на съседите още преди да е стигнала до мястото.
Положи невероятни усилия да се въздържи да се свърже с Таусън посред нощ. Колкото повече мислеше за записките на Кен Частин от аутопсията, толкова повече вярваше, че Таусън може би държи ключа към решението на загадката около случилото се в „Танцьорите“.
Успя обаче да се сдържи и посвети времето между двете обаждания, за да проучи по-добре подробностите за тримата убити в сепарето мъже в базите данни на полицията. Усилието се отплати малко преди съмване. Като съпостави криминалните досиета на тримата с местата, където са били задържани, успя да открие обща точка — мястото, на което тримата би могло да са се срещали и да са взаимодействали. Оказа се, че пет години преди това и тримата са били настанени в центъра за задържане „Питър Дж. Пичис“ в Кастейк.