„Пичис“ беше част от огромната затворническа система на област Лос Анджелис. Преди няколко десетилетия институцията била заведение с много лек режим за пияници, които били оставяни там да изтрезнеят и да излежат евентуалните си присъди за шофиране в нетрезво състояние или пиене на публично място. Сега беше най-голямото съоръжение в системата на областта и функционираше като заведение със строг режим. Почти осем хиляди мъже пребиваваха там, докато изчакват делата си или излежават присъди, по-кратки от година. Оказа се, че през май 2012 Сантанжело бил в „Пичис“, за да излежи деветдесет дни за побой, Фабиан бил там трийсет дни за притежаване на наркотици, а Абът доизлежавал шестмесечна присъда за незаконни залагания. Доколкото Балард можеше да пресметне, престоят на тримата се застъпваше три седмици.
„Пичис“ беше доста голямо заведение и Балард беше наясно с този факт. Беше ходила там много пъти, за да разпитва арестанти, и знаеше, че задържаните винаги се разделят от познатите си, което би включвало и тримата от сепарето. Членовете на банди се държаха отделно според принадлежност и раса, а спалните помещения, отделени за бандите, представляваха половината от капацитета на институцията. Не откри никакви сведения някой от тримата някога да е членувал в улична банда.
Другата поло вина от капацитета беше допълнително разделена на спални за очакващите делата си и на спални за осъдени, които вече излежават присъди. Сантанжело, Фабиан и Абът бяха от втората група — на вече осъдените. С това броят на арестантите, с които биха могли да влизат в контакт, намаляваше на две хиляди души. Бройката беше достатъчно малка, за да може тримата да са се познавали и да са били в контакт. И тримата бяха извършители на престъпления срещу морала — залагания, лихварство, наркотици — и не бе изключено да са се занимавали с тъмния си бизнес и зад решетките. Казано накратко, Балард имаше сериозни основания да смята, че Сантанжело, Фабиан и Абът са се познавали поне от пет години преди съдбовната си последна среща в „Танцьорите“.
Нищо в докладите по случая не показваше, че официалното разследване на касапницата в клуба е стигнало до този извод за жертвите в сепарето. Балард сега бе изправена пред дилемата дали да потърси начин да сподели наученото с разследващите, макар че техен шеф беше човекът, положил толкова усилия да я изгони от полицията.
Освен това заключенията й за тримата убити можеха да се отразят на издирването на четвъртия, неизвестния мъж от сепарето — тоест стрелецът. Той също ли беше лежал в „Пичис“ с тримата? И той ли беше съден за престъпления срещу морала? Или връзката му с тримата имаше съвсем друг произход?
Когато след края на смяната си излезе и отиде да закуси, Балард реши да продължи работата си и да потърси начин да подаде находките си на официалното разследване. Струваше й се някак, че го дължи на Частин.
Сита и доволна, реши, че е крайно време да се срещне с Таусън, преди да е излязъл от дома си. Би предпочела да го направи в осем, но реши да му остави още един час сън, защото беше неделя. Разчиташе на помощта му, така че допълнителният сън можеше да се отплати.
Надяваше се и да го хване преди да е имал шанс да прочете „Л. А. Таймс“, защото знаеше, че там има материал за убийството на Частин. Ако Таусън знаеше нещо за убийството, би могъл да откаже да говори от страх, че този, който е убил полицая, може да посегне и на него.
Балард знаеше, че всички действия на бившия й партньор от последните два дни ще бъдат проследени от разследващите детективи. Материалът в „Таймс“, който бе прочела в „Дюпар“, твърдеше, че убийството е свързано е разследването на случилото се в „Танцьорите“ и че екипът, работещ по случая, ще бъде подсилен с детективи от „Тежки престъпления“.
Балард бе извадила домашния адрес на Таусън от Департамента по превозните средства, така че след закуската се отправи към Шърман Оукс с две чаши кафе и картонен поднос.
Адвокатът живееше в сграда на „Дикенс“, само на пресечка от булевард „Вентура“. Имаше подземен паркинг и заключен вход към улицата. Балард изчака на тротоара и когато някакъв човек излезе, за да разходи кучето си, се шмугна през вратата, като промърмори:
— Забравих си ключовете.
Намери вратата на Таусън и почука. Откопча значката от колана си и се приготви да я покаже.
Отвори й облечен с дрехи, с които тя предположи че спи — анцуг за тренировки и тениска със знака на „Найк“. Беше към петдесетте, нисък, с шкембенце, очила и прошарена брада.
— Адвокат Таусън, полиция на Лос Анджелис. Трябва да ви задам няколко въпроса.
— Как влезе в сградата?