— Какво друго можем да направим? — попита Балард умолително.
— Ще огледаме местопрестъплението и ще определим дали наистина е местопрестъпление — отвърна Дженкинс. — След това ще се върнем в Кошарата и ще напишем доклада за тази история и за кражбата у възрастната жена. Ако имаме късмет, няма да има повече сигнали и ще свършим с бумащината преди разсъмване. Да вървим.
Тръгна да се отдалечава, но Балард не го последва. Той се обърна рязко и се върна при нея.
— Какво има? — попита настойчиво.
— Който е направил това е голямо зло, Дженкс… — започна Балард. — Знаеш.
— Не тръгвай пак в тази посока, защото няма да дойда с теб. Виждали сме го стотици пъти вече. Един тип обикаля наоколо, не познава територията, вижда мацка да се разхожда и спира. Договаря се, отвежда я на паркинга, побеснява, когато под миниполата открива мъжки инструмент. Пребива нещастника почти до смърт и се маха.
Балард започна да клати глава още преди Дженкинс да е завършил с хипотезата си.
— Не и при тези ухапвания — каза тя. — Не и щом е имал метален бокс. Това говори за план, за нещо по-сериозно. Била е вързана дълго време. Около нас върлува голямо зло и искам да задържа случая и да направя нещо по въпроса, за разлика от друг път.
Формално той беше старшият партньор. Той определяше какво ще стане в такива ситуации. В управлението би могла да се примоли на шефовете, ако иска, но решението трябваше да бъде взето тук, в името на добрите партньорски отношения.
— Ще обиколя местопрестъплението, после се прибирам и започвам да пиша — каза Дженкинс. — Кражбата отива на масата с кражбите, а това — в „престъпление срещу личността“. Може би дори в „убийства“, защото това хлапе не изглеждаше никак добре. Точка по въпроса.
След взетото решение той пак се обърна към изхода. Дженкинс работеше в полицията на Ел Ей от толкова дълго, че наричаше специализираните отдели по различни типове престъпления „маси“. През деветдесетте бяха точно това — събрани заедно бюра, за да оформят дълги маси. Маса „кражби“, маса „престъпления срещу личността“ и така нататък.
Балард щеше да го последва, но си спомни нещо. Върна се при пулта на координационния център и попита:
— Къде са дрехите на жертвата?
— Опаковахме ги — отвърна сестрата. — Един момент.
Дженкинс остана до вратата и я изгледа особено.
Балард вдигна пръст, за да му даде знак да почака. Сестрата извади от едно чекмедже прозрачен найлонов плик с вещите, открити у жертвата. Не беше кой знае какво. Някакви евтини бижута и дрехи с мъниста. На ключодържател с два ключа висеше малък пистолет за лютив спрей. Никакъв портфейл, никакви пари, никакъв телефон. Сестрата подаде плика на Балард.
Балард й даде визитка и я помоли да предаде на доктора да й се обади. После се върна при партньора си. Докато минаваха през автоматичната врата, телефонът й иззвъня. Тя погледна дисплея. Беше дежурният на смяната, лейтенант Мънро.
— Лейтенант?
— Балард? С Дженкинс още ли сте в болницата?
Тя усети напрежението в гласа му. Нещо ставаше. Балард спря и даде знак на Дженкинс да се приближи.
— Тъкмо си тръгваме. Защо?
— Пусни ме на говорител.
Тя го пусна и каза:
— Добре, давай нататък.
— Петима на пода в клуб на „Сънсет“ — каза Мънро. — Някакъв тип в сепаре започнал да стреля по тези, с които е бил. Към вас пътува линейка с петата жертва, която по последни съобщения няма да оцелее. Балард, искам да останеш там и да видиш до какво ще успееш да се добереш. Дженкинс, изпращам Смити и стажанта му да те вземат. Със сигурност случая ще поемат „Грабежи и убийства“, но ще им трябва време, за да се мобилизират. На мястото съм изпратил патрул, за да запази местопрестъплението, да установи команден пункт и да опита да задържи свидетелите, но повечето са се разбягали, когато са затрещели изстрелите.
— Място? — попита Дженкинс.
— „Танцьорите“, до спортен клуб „Холивуд“ — отговори Мънро. — Знаеш ли го?
— Ясно — отвърна Балард.
— Добре. Дженкинс, отиваш там. Балард, ти също отиваш веднага щом приключиш с петата жертва.
— Лейтенант, трябва да запазим местопрестъплението от сегашното нападение — каза Балард. — Изпратихме Смити и…
— Не тази вечер — прекъсна я Мънро. Всички се включват в „Танцьорите“. Всички криминалисти отиват там.
— Значи да зарежем местопрестъплението да се замърси? — попита Балард.
— Предай го на дневната смяна, Балард, нека те се тревожат за това утре — отвърна Мънро. — Трябва да затварям. Чухте задачите си.