— Защо Фабиан е носел микрофон на срещата в „Танцьорите“?
Таусън се вторачи за момент в нея, преди да отговори. Балард разбра, че е попаднала на следа. Това означаваше нещо за него.
— Интересно — каза Таусън.
— Така ли? — отвърна Балард. — Кое е интересното?
— Защото, както вече установихме, той беше прецакан. И на определен етап от взаимоотношенията ни му казах, че ако не иска да издаде картела, единственият начин да се измъкне би бил да издаде някой друг.
— И той как реагира на това?
Таусън издиша шумно.
— Знаеш ли какво, мисля, че тук трябва да размахаме флага на поверителните отношения между клиент и адвокат. Навлизаме твърде дълбоко в частните комуникации между…
— Виж, шестима души са мъртви. Ако знаеш нещо, трябва да ми го кажеш.
— Мислех, че са петима.
Балард си даде сметка, че е сгрешила, като е включила в бройката и Частин.
— Петима, разбира се. Какво отговори Фабиан, когато му каза, че трябва да издаде някой друг?
Таусън почна да си налива кафе. Балард го гледаше и чакаше.
— Знаеш ли, че като начинаещ адвокат работех в офиса на областния прокурор? — попита той.
— Не, не знаех — отвърна Балард.
Упрекваше се, че не бе проучила миналото на Таусън, докато проучваше миналото на клиента му.
Той извади от хладилника бутилка мляко и наля малко в кафето си.
— Да. Работих осем години като помощник областен прокурор. Последните четири бях в ППС. Знаеш какво е това, нали?
Всички знаеха какво е ППС. Отделът за Почтеност в правосъдната система беше личният стражар на областния прокурор.
— Разследвал си ченгета — каза Балард.
Таусън кимна, после се облегна на плота и отпи от кафето си. Балард реши, че това е някаква мъжка реакция. Оставаш прав и така заемаш по-висока позиция в разговора.
— Точно така — каза той. — И често използвахме микрофони. Най-добрият начин да хванеш продажно ченге е да го запишеш. Винаги клякат, когато им се обясни, че в съда ще прозвучат собствените им думи. Собствените им компрометиращи думи.
Замълча, но Балард не каза нищо. Чакаше, защото беше сигурна, че той се опитва да й подскаже нещо, без обаче да нарушава допустимата граница на поверителността, която дължи на мъртвия си клиент. Таусън отпи още глътка кафе, после продължи:
— Нека започна, като пак кажа, че не знам защо Фабиан е бил в онзи клуб в четвъртък вечер и нямам представа с кого се е срещал там и с каква цел. Обясних му обаче, че ако иска да посочи някого в замяна срещу споразумение, той трябва да е по-голяма риба от него самия. Ясно е, че системата работи така. Трябва да даде на областния прокурор някой, когото той иска повече, отколкото иска самия него.
— Добре. Той какво каза на това?
— Попита: „Какво ще стане, ако е ченге?“.
И направи жест с чашата кафе, все едно искаше да каже: „Поемай оттук и действай“.
Балард се съсредоточи. Думите на Таусън отговаряха на предположенията, които бе обмисляла през нощта — че Фабиан е бил с микрофон на срещата в „Танцьорите“ и че четвъртият човек в сепарето онази вечер е бил полицай. Само така можеше да се обясни поведението на Частин — това, че е продължил да работи в петък вечер, след като са му казали да се прибира вкъщи.
— Да се върнем малко назад — каза тя. — Кога беше разговорът ви за по-голямата риба с Фабиан?
— Преди около месец — отговори Таусън. — Тогава говорих с него за последен път.
— И какво му отговори, когато той те попита: „Какво ще стане, ако е ченге?“.
— Отговорих му, че от дните си в прокуратурата знам, че федералните много обичат да прекарват ченгета. Съжалявам, но е истина. Големи заглавия, сериозни политически дивиденти. Дребните наркодилъри са навсякъде. Когато областният прокурор обвинява ченге, мед му капе на сърцето.
— Значи му каза всичко това? Ти ли го посъветва да носи микрофон?
— Не, не съм го съветвал нищо такова. Предупредих го. Предупредих го, че корумпираните ченгета са много опасни, защото могат да загубят много.
— Попита ли го кое е ченгето?
— Не, не го попитах. Беше много общ разговор. Не беше среща за планиране. Не ми е казвал: „Познавам корумпирано ченге“. Попита ме: „Какво ще стане, ако е ченге?“. И най-общо аз му отговорих: „Да, ако е ченге, ще е добре“. И толкова. Не съм му казвал да си слага микрофон, но може и да съм подхвърлил, че трябва да има солидни доказателства. Това беше всичко и тогава говорихме за последен път. След това не съм го виждал.
Балард вече бе убедена, че е открила мотива и причината стрелецът да убие най-напред Фабиан — той е бил предателят. Ликвидирал е всички в сепарето, после е бръкнал под ризата на Фабиан и е дръпнал микрофона.