— Аз съм Рене — каза Балард. — Ти как се казваш?
— Алисия — отговори момичето.
— Каза ли тези неща на двамата детективи, които бяха тук преди мен?
— Не. Изплашиха ме. Само им казах, че го няма и че не се е прибирал. Идваха и снощи и задаваха същите въпроси.
— Добре, да се върнем на петъка. Метро се е обадил на партньора ми към пет следобед. По това време ти беше ли е него?
— Не. Започвам работа в четири.
— Къде работиш?
— В „Старбъкс“ на „Санта Моника“.
— Къде видя Метро за последен път?
— Тук. В петък имаше почивен ден и беше у дома, когато излязох да отида на работа.
— Какво правеше?
— Нищо. Лежеше на канапето и гледаше телевизия.
Извърна лице от вратата, сякаш за да види стаята зад гърба си. После пак се обърна към Балард.
— Какво да правя? — попита почти отчаяно.
— Съобщи ли в полицията, че е изчезнал?
— Не, още не.
— Според мен трябва да го обявиш за изчезнал. Минали са две нощи, без да се прибере, не е ходил и на работа. Обади се в управлението на Западен Холивуд и съобщи, че е изчезнал.
— Нищо няма да направят.
— Ще направят каквото могат, Алисия. Ако обаче Метро се крие, защото се страхува, няма да е лесно да го намерят.
— Ако се крие, защо не отговаря на съобщенията ми?
Балард нямаше отговор на този въпрос и се опасяваше, че изражението й разкрива истинската й теория за съдбата на Метро.
— Не съм сигурна. Може би ще отговори. Може да държи телефона си изключен, защото се опасява, че през него могат да го проследят.
Това не успокои Алисия и тя каза:
— Вървете си.
И понечи да затвори вратата. Балард протегна ръка и я спря.
— Ще ти оставя визитка. Ако се свържеш с Метро, кажи му, че за него ще е най-безопасно, ако ми се обади. Кажи му, че с детектив Частин бяхме партньори и че той ми имаше доверие.
Извади визитка и я мушна през процепа на вратата. Алисия я взе и затвори, без да каже нищо.
Балард се върна в колата си и сложи ръце на волана. Опря чело на ръцете си и затвори очи. Беше преминала отвъд умората и не можеше да освободи ума си от разследването. Матю Робисън беше описан като свидетел, който не е видял нищо. После, в 17:10, петък, се обажда на Частин. След няколко часа единият е мъртъв, а другият — изчезнал. Какво се беше случило? Какво знаеше — или беше знаел — Метро?
Телефонът й иззвъня и я сепна. Тя вдигна глава и погледна дисплея. Беше баба й.
— Туту?
— Здравей, Рене.
— Всичко наред ли е, Туту?
— Всичко е наред. Обаче идва един мъж. Каза, че бил от полицията, и те търсеше. Помислих си, че трябва да ти кажа.
— Разбира се. Каза ли ти името си, показа ли ти значката си?
Опитваше да не допусне в гласа си тревогата и безпокойството.
Баба й беше на осемдесет и две.
— Имаше значка и ми даде визитка. Каза, че трябва да му се обадиш.
— Добре, ще му се обадя. Ще ми прочетеш ли името и номера му?
— Да. Роджърс Кар.
— Роджърс Кар. Кажи сега номера.
Балард извади химикалка от средната конзола на колата и записа номера на стара разписка от паркинг. И името, и номерът й бяха непознати.
— Туту, пише ли под името му къде работи? В кой отдел например?
— Да. Отдел „Тежки престъпления“.
Сега Балард осъзна какво се случва.
— Идеално, Туту. Ще му се обадя. Той сам ли беше?
— Да, сам. Ти ще дойдеш ли довечера?
— Не. Тази седмица няма да мога. Работя по случай, Туту.
— Рене, това са почивните ти дни.
— Знам, знам, но трябва да работя. Може би ще взема допълнителен почивен ден следващата седмица, ако приключим с това. Излизала ли си да погледнеш вълните напоследък?
— Всеки ден се разхождам по брега. Във водата е пълно с момчета. Чудесни вълни.
Бабата на Балард живееше във Вентура, недалеч от Солар Бийч и Масъл Шоулс — местата, където синът й, бащата на Рене, беше израснал и бе карал сърф.
— Е — каза Балард. — Дано да останат чудесни. Сега ще се обадя на този човек, Туту, за да видя какво иска. Ще ти разкажа другата седмица, когато дойда да те видя.
— Добре, Рене.
— Чао.
Балард прекъсна връзката и погледна часовника на екрана. Беше 11:11 и това означаваше, че магазините на Мелроуз Авеню са отворени. Според Алисия Зандър Спейтс не беше изчезнал. В събота, когато бе опитала да открие Метро, бе разговаряла с него в „Кикс“.
Балард запали двигателя и включи на скорост. Подкара по „Ла Хоя“ към „Мелроуз“. Нямаше намерение да се обажда на Роджърс Кар. Знаеше какво иска и защо я търси. „Тежки престъпления“ бяха привлечени в разследването на стрелбата в „Танцьорите“ и убийството на Частин, така че, както Стедман и Рудолф, Кар най-вероятно проследяваше последните стъпки на Частин. Това би включвало посещение в управлението в Холивуд, задържането на Зандър Спейтс и проверка на мобилния му телефон. Би включвало и последния разговор, който самата тя бе водила с Частин. Той беше личен и само между тях двамата, така че не й се искаше да го споделя.