Беше записала адреса на баба си като свой постоянен адрес във всички лични документи в управлението. Имаше своя спалня в малкото бунгало и прекарваше повечето дни там, привлечена от домашните ястия и компанията на Туту, както и на близкия прибой, и пералнята със сушилня в гаража. Никой обаче освен партньора й Дженкинс не знаеше къде ходи през времето, когато не е на работа. Фактът, че Кар си бе дал труд да шофира час и половина до къщата във Вентура, показваше, че някак се е добрал до личните й документи в службата, и това я безпокоеше. Реши, че ако Кар иска да говори с нея, трябва да я открие.
„Кикс“ беше като повечето магазини на „Мелроуз“ между „Феърфакс“ и „Ла Бреа“. Минималистичен шик и много скъп. По същество беше магазин за модифицирани спортни обувки. Разпознаваеми марки като „Найк“, „Адидас“ и „Ню Баланс“ се модифицираха с цветове, игли, ципове и пришити пайети, кръстчета и броеници, после се продаваха стотици долари над истинската си цена. И както изглеждаше, никой нямаше нищо против, както се стори на Балард. Зад касата имаше табела, на която пишеше, че обувката е изкуство.
Балард се чувстваше толкова в свои води, колкото възрастна госпожа в дискотека. Огледа вече пълния магазин и видя Спейтс да отваря кутия за клиентка, която искаше да си купи маратонки „Найк“ с отпечатани по тях розови целувки. Тъкмо почна да превъзнася великолепието на маратонките, когато видя Балард и каза:
— Идвам веднага, детектив.
Каза го достатъчно високо, за да привлече вниманието на всички към нея. Тя не обърна внимание на втренчените погледи и взе обувка от един от прозрачните пиедестали, на които беше изложена стоката на магазина. Беше червен „Конверс“, затворен отгоре, качен някак върху шестсантиметрова платформа.
— Ще изглеждаш чудесно с тези, детектив.
Балард се обърна. Спейтс. Беше оставил клиентката да се върти пред едно огледало и да оглежда как й стоят маратонките с розовите целувки.
— Не съм сигурна, че ще издържат на силно вълнение — каза Балард.
Видя по физиономията му, че не е схванал шегата, и продължи:
— Трябва да поговорим. Само няколко минути. Има ли тук някъде офис, в който да сме на спокойствие?
Спейтс кимна към клиентката.
— Работя, а в този магазин съм на комисиона. Днес имаме разпродажба и трябва да продавам. Не мога просто да…
— Разбирам — каза Балард. — Просто ми кажи за Метро. Къде е?
— Не знам, сериозно! Трябваше да е тук. Не се появи и вчера, а когато му се обадих, не вдигна.
— Ако се крие, къде може да е отишъл?
— Какво?! Не знам. Искам да кажа, кой се крие току-така? Всичко това е адски странно.
— Кога го видя за последен път?
— Онази вечер, когато излязохме от клуба. Виж, клиентката ми чака.
— Нека погледа маратонките още малко. Ами петък? Не го видя в петък, така ли?
— Не, и двамата почиваме в петък. Заради това излязохме в четвъртък вечерта.
— Значи не знаеш какво е правил в петък? Не си му се обаждал, за да му кажеш, че си идвал в полицията и полицаите са взели телефона ти? Не си го предупредил, че може да искаме да говорим е него?
— Не, защото той не видя нищо онази нощ. И двамата не видяхме. Освен това не можех да му се обадя, защото онзи детектив ми взе телефона.
— Тогава защо се е обадил на полицията в петък в пет часа? Какво е знаел?
— Нямам представа защо се е обадил и какво е знаел. Виж, всеки момент ще изгубя продажба.
И Спейтс отиде при клиентката, която сега седеше и събуваше маратонките. Май нямаше да има покупка. Балард осъзна, че още държи обувката с шестсантиметрова подметка. Погледна етикета с цената — 395 долара. Внимателно я върна на Стойката — като произведение на изкуството.
Отиде във Венис с намерението да поспи. Взе Лола и разпъна палатката на петдесетина метра от поста на спасителите северно от авеню „Роуз“. Беше толкова уморена, че реши първо да се наспи, а после да излезе със сърфа.
Сънят й беше прекъсван многократно от обаждания от номера, който й беше продиктувала баба й от визитката, която беше оставил Роджърс Кар. Тя не му отговори и той продължаваше да звъни, при което я будеше през 30–40 минути. Не остави съобщение. След третото събуждане Балард изключи звъненето на телефона.