След това спа цели три часа. Събуди се с ръка върху врата на Лола. Провери телефона и видя, че Кар е звънил още два пъти, но този път беше оставил гласово съобщение:
„Детектив Балард, търси ви детектив Роджърс Кар от „Тежки престъпления“. Вижте, трябва да поговорим. Аз съм в екипа, който разследва убийството на колега полицай, Кен Частин. Може ли да ми се обадите, за да уговорим среща?“.
Оставил беше два телефона — мобилен, който Балард вече имаше, и стационарния, в централата. Балард се дразнеше от хора, които започваха каквото имат да кажат с думата „вижте“.
Вижте, трябва да поговорим.
Вижте, не трябва.
Реши още да не му се обажда. Това беше почивният й ден, а денят скоро щеше да свърши. През отворения цип на входа погледна водата и видя, че следобедният вятър вдига леко вълнение. Погледна към слънцето и прецени, че до залез има още час. После щяха да излязат акулите.
След петнайсет минути се носеше по водата, с пасажер. Лола седеше на предния край на дъската и тежестта й я придържаше надолу, когато минаваха през леките вълни. Балард се насочи на север, срещу вятъра, за да може да разчита на него, когато се умореше и трябваше да се връща на брега.
Гребеше с дълги плавни движения. Докато напредваше, през главата й започнаха да се нижат подробностите от касапницата в „Танцьорите“. Опита да очертае какво знае, какво може да приеме за вярно и какво не знае. Ако приемаше за вярно, че четвъртият в сепарето е бил ченге, значи ставаше въпрос за среща на хора, специализирани в различни престъпни сфери — хазарт, лихварство, наркотици. Фабиан, наркодилърът, беше попитал адвоката си дали ще отърве кожата, ако посочи ченге. Това показваше, че познава ченге, което е замесено в незаконни дейности. Може би ченге, което е вземало подкупи и се е месило в разследвания. Може би ченге, което има дългове.
Очертаваше се сценарий, при който ченге с дългове към букмейкър се запознава с лихвар, може би с посредничеството на наркодилъра. Друг възможен сценарий беше ченгето да е дължало пари на букмейкър и лихвар, а наркодилърът да е бил повикан, за да поеме ангажимент да изчисти дълга.
Налице бяха доста правдоподобни възможности и тя не можеше да е сигурна за нито една от тях, без да получи още факти. Промени посоката и се замисли за смъртта на Частин. Действията му сочеха, че е бил по същата следа, по която вървеше сега и тя, но някак бе привлякъл вниманието към себе си и го бяха убили. Въпросът беше как е разбрал толкова бързо? Не беше разполагал с информацията, която тя беше получила от Таусън, и все пак нещо му бе подсказало, че в сепарето е седяло и ченге.
Тя се върна към самото начало на случая. Бързо премина през собствените си стъпки в разследването, отиването в презвитерианската болница и как Оливас я бе изгонил от местопрестъплението. Оглеждаше всичко, сякаш беше филм и я интересуват всички подробности, във всеки кадър.
В края на краищата видя нещо, което не беше наред. Онзи последен момент, когато Оливас я обиждаше и й каза да се маха. Тогава тя погледна покрай него, за да потърси съчувствие. Първо патоанатома, после бившия си партньор. Джей обаче извърна лице, а Частин беше зает с работата си да прибира улики. Дори не погледна към нея.
Сега си даде сметка, че е точно този момент. Частин прибра нещо в плик за доказателства — заприлича й на черно копче, — при което Оливас беше с гръб към него, защото гледаше нея. Частин пък беше с гръб към доктор Джей, така че и тя не можеше да види какво прави.
Не детективите събират улики и доказателства на местопрестъплението. Правят го криминалистите. Отгоре на всичко беше твърде рано да се събират улики и доказателства. Местопрестъплението беше съвсем ново, 3-D камерата още не беше разположена, труповете все още бяха по местата си. Какво ли беше направил Частин? Защо беше нарушил протокола и защо бе взел от местопрестъплението нещо, което още не е описано, заснето, огледано?
Чувстваше се изтощена, но засили темпото, оттласкваше се все по-мощно с всяко загребване с веслото. Раменете, ръцете, бедрата й горяха от усилието. Трябваше да се върне. Трябваше да погледне отново файловете на Частин по случая, за да разбере какво е пропуснала.
Когато стигна брега, забрави болката в ръцете и краката, защото видя до палатката да чака някакъв мъж. Беше с джинси и черно кожено яке, с черни очила. Разбра, че е ченге, много преди да види значката на колана му.
Излезе от водата и бързо откачи каишката, която свързваше глезена й с дъската, после я закачи на нашийника на Лола. Кучето лесно можеше да се измъкне, ако дръпне по-силно, но Балард се надяваше, че така ще го контролира и то няма да го направи.