— Спокойно, Лола.
С дъската под лявата мишница, с пръсти в отвора за хващане, тръгна бавно към мъжа с тъмните очила. Струваше й се познат, но не можеше да си спомни откъде. Може би заради очилата — повечето ченгета носеха такива очила.
Той заговори още преди тя да отвори уста.
— Рене Балард? Опитвах да се свържа с теб. Роджърс Кар, „Тежки престъпления“.
— Как ме намери?
— Ами, детектив съм. И някои хора, ако щеш вярвай, казват, че ме бива.
— Без шегички. Кажи ми как ме намери или можеш да вървиш по дяволите.
Кар вдигна помирително ръце.
— Извинявай. Не исках да те ядосвам. Пуснах издирване за колата ти и двама велополицаи са видели вана на паркинга. Дойдох и поразпитах наоколо. Един спомена, че караш сърф. И ето ме тук.
Балард остави дъската до палатката. Чу ниско боботене, като от далечна буря. Идваше от гърдите на Лола. Кучето предупреждаваше.
— Пуснал си колата ми за издирване? Че тя дори не е регистрирана на мое име.
— Знам — отговори Кар. — Но се запознах с Джулия Балард. Тя ти е баба, нали? Проверих какви автомобили са регистрирани на нейно име и попаднах на вана. После събрах две и две.
Махна с ръка към океана, като че ли той щеше да потвърди следователската му логика.
— Това не е сърф, а съп-сърф — каза Балард. — Какво искаш?
— Просто да поговорим — каза Кар. — Не получи ли съобщението ми на телефона си?
— Не.
— Е, изпратих ти съобщение.
— Днес почивам. Почива и телефонът ми.
— Работя по убийството на Частин. Проследяваме какво е правил през последните четирийсет и осем часа. Имала си някакви контакти с него и искам да те разпитам за тях. Това е. Нищо зловещо. Съвсем рутинно е, но трябва да го свърша.
Балард протегна ръка и потупа Лола по гърба, за да я успокои.
— Наблизо има едно заведение, „Кендъл“. На променадата е. Ще отида там след петнайсет минути.
— Не може ли да поговорим сега? — настоя Кар.
— Не. Трябва да взема душ и да измия солта от краката на кучето. Най-много двайсет минути. Можеш да ми вярваш, Кар. Ще дойда там.
— Имам ли избор?
— Не и ако всичко е толкова рутинно, колкото твърдиш. Опитай такос махи-махи. Добри са.
— Добре. Ще те чакам там.
— Вземи маса навън. Ще дойда с кучето.
20
Когато Балард влезе в ресторанта, Кар седеше чинно до парапета на страничната тераса.
Тя върза каишката за парапета, така че Лола да е до тяхната маса, но извън терасата. След това се качи горе, мина зад гърба на детектива от „Тежки престъпления“ и седна срещу него. Остави телефона си на масата. Докато минаваше зад гърба му, включи приложението за запис, с което документираше собствените си разпити.
Кар като че ли не подозираше нищо. Хората често оставят телефоните си на масата, макар да е неучтиво, но пък е навик на мнозина. Усмихна се, когато Балард седна. Погледна към кучето зад парапета — Лола беше легнала на променадата.
— Питбул ли е?
— Боксер, с примеси — отговори тя. — Всичко по реда си, Кар. Заподозряна ли съм по някакво криминално или вътрешно разследване? Ако е така, ще искам защитник.
Кар поклати глава.
— Не, не, нищо такова. Ако беше заподозряна, щяхме да водим този разговор в стая за разпит в управлението. Както ти казах, взеха ме в разследването на Частин и съм част от екипа, който проверява какво е правил през последните четирийсет и осем часа от живота си.
— Това, предполагам, значи, че не сте стигнали до нищо.
— Позна. Няма заподозрени по стрелбата в „Танцьорите“, няма и за убийството на Частин.
— Но сте сигурни, че са свързани?
— Така изглежда, но не мисля, че сме сигурни за каквото и да било. Освен това, това не е моята работа. Тук съм момче за поръчки. Вчера арестувах две копелета от Източна Европа, за трафик на хора. Извадиха ме от онова разследване и ме сложиха тук.
Балард си даде сметка откъде го познава. Бяха го показали във видеозаписа, който бе последвал репортажа за стрелбата в „Танцьорите“ в новините в петък. Тъкмо се канеше да зададе въпрос за разследването, когато дойде келнерка и я попита какво ще поръча. Тя си поръча студен чай с лед. Предложиха й меню, но тя отговори, че няма да вечеря, и келнерката се отдалечи.
— Сигурна ли си? — попита Кар. — Поръчах рибните такос.
— Не съм гладна — каза Балард.
— Е, цял ден тичам и ми трябва гориво. Освен това ти ми каза да ги поръчам.
— Не сме на среща, Кар. Задавай въпросите си. Какво искаш?
Кар отново вдигна помирително ръце и Балард реши, че му е навик.
— Искам да знам за последните ви контакти с Частин. Първо обаче ми трябва малко история. Били сте партньори, нали?