— Да.
Кар изчака малко, с надеждата да чуе повече, но скоро осъзна, че Балард се кани да дава само едносрични отговори — освен ако не открие начин да промени това.
— Колко време работихте заедно?
— Почти пет години — отговори Балард.
— И това приключи преди две години и два месеца?
— Да.
— Ти си тази, която е опитала да накисне Оливас, нали?
Клюките пак я преследваха. Случилото се между Оливас и нея беше личен въпрос и би трябвало да е поверително. Както обаче униформените от управлението в Холивуд знаеха цялата история, изглежда, я знаеха и детективите от „Тежки престъпления“.
— Това какво общо има с разследването?
— Вероятно нищо — отговори Кар. — Ти обаче си детектив и си наясно, че е добре да знаеш всички факти. Говори се, че когато Частин е дошъл да те види в управлението в Холивуд рано в петък сутринта, температурата се е повишила.
— И това се базира на какво? Доклад ли е подал?
— Базира се на разговор, който той е провел след това с трета страна.
— Чакай да позная. Оливас.
— Не мога да обсъждам това. Какво е казал Частин е без значение. Ти как би определила срещата с него в петък?
— Дори не бих определила това като среща. Беше дошъл, за да вземе свидетел, който беше дошъл в полицията и с когото разговарях. Александър Спейтс. Беше заснел с телефона си точно момента на първия изстрел в „Танцьорите“. Кени дойде за свидетеля и телефона му.
— Кени?
— Да. Някога бяхме партньори, забрави ли? Наричах го Кени. Бяхме много близки, но не правехме секс, ако това щеше да е следващият ти въпрос.
— Нямаше да е това.
— Браво на теб.
— За какво беше конфликтът ви? На третата страна той е казал, цитирам: „Още е ядосана заради онова“.
Балард поклати гневно глава. Ядът й се надигаше. Погледна инстинктивно през парапета надолу към кучето. Лола лежеше на бетона с изплезен език и наблюдаваше върволицата хора, която се нижеше по променадата. Тълпата се разотиваше от брега, защото вече беше тъмно.
Лола бе преживяла много, преди Балард да я спаси. Глад, страх, малтретиране — но бе успяла да запази спокойствието си. Докато не се появеше заплаха за нея или за стопанката й.
Балард се овладя.
— Окей ли е да обсъждам лични въпроси само защото си решил, че имат отношение към разследването ти?
— Мисля, че да — отговори Кар.
— Добре тогава. Така нареченият конфликт се случи след като Кен Частин предложи мижаво извинение, задето ме предаде по най-гаден начин във връзка с жалбата ми за сексуален тормоз преди две години. Запиши това в доклада си.
— Казал е, че съжалява. За какво?
— Че не е постъпил както трябва. Не ме подкрепи, а знаеше, че съм права и че би трябвало да го направи. Заради това от две години съм изритана от „Грабежи и убийства“ и работя в Късното шоу в Холивуд, а той ми се извинява. Нека само кажа, че извинението не беше прието.
— Значи това е било нещо странично? И няма нищо общо със свидетеля или разследването за стрелбата в „Танцьорите“?
— Казах ти го вече.
Келнерката донесе чая и такосите. Балард изстиска малко лимон в чашата си.
— Искаш ли? — предложи й Кар.
— Казах ти, че не съм гладна — отговори тя.
Той започна да яде и това й осигури време за размисъл. Даде си сметка, че е изоставила собствените си намерения за начина, по който трябваше да се проведе този разговор. Кар я беше поставил в отбранителна позиция, най-вече заради собствения й гняв, и така беше загубила от поглед това, което трябваше да постигне — тоест да получи повече информация, отколкото ще даде. Подозираше, че Кар е тласнал разговора в тази посока преднамерено, за да я извади от релси с въпроси, които нямат нищо общо с разследването. Така бе станала уязвима — и сега щяха да последват истинските въпроси. Погледна Кар, който в момента дъвчеше такос, и си помисли, че трябва да е още по-предпазлива.
— Така — каза Кар с пълна уста. — Защо се обади на Матю Робисън?
Ето, това беше. Кар преминаваше към същината. Балард осъзна, че е дошъл, за да предаде послание.
— Откъде знаеш, че съм се обаждала на Матю Робисън?
— По това разследване работи група от осем следователи плюс двама шефове. Не мога да знам как е получена тази или онази информация. Знам само, че си му се обаждала снощи, в осем — няколко пъти, — и искам да знам защо. Ако не искаш да отговориш, може би трябва да отидем в управлението и да поговорим.
Нещата изведнъж бяха станали много сериозни.
— Обадих се на Робисън, за да проверя как е — отговори Балард. — Почувствах се отговорна. Дадох Спейтс на Частин, а Спейтс му даде Робисън. Сега Частин е мъртъв. Отидох до къщата на Кени. Не ме допуснаха да доближа, но успях да науча, че последното, което е правил в петък, било да опита да притисне свидетел. Знам какво означава „притискане на свидетел“ и си помислих за Робисън. Реших, че той е свидетелят, когото Кени — извинявам се, Частин — е опитвал да притиска. Заради това се обадих и оставих съобщение, но той така и не ми отговори. Това е.