— О, радвам се да го чуя.
— Благодаря за иронията — отвърна Кар. — И ако е някаква утеха, мисля, че Оливас наистина те е прецакал заради оплакването ти. Аз знам, всички знаят, че той е от хората, които биха направили каквото казваш, че е направил.
Отново вдигна помирително ръце и продължи:
— Е, бих ли казал това, ако бях от лошите? Особено като знам, че записваш всяка моя дума?
Кимна към телефона на масата.
Балард взе апарата, активира дисплея и изключи записа. Мушна телефона наполовина в задния джоб на джинсите си.
— Доволен ли си сега?
— Не ме интересува дали записваш — отвърна той и тя се вгледа в него за момент.
— Каква е легендата ти, Кар?
Той сви рамене.
— Няма легенда. Аз съм ченге. И, странно, но не ми харесва, когато убиват други ченгета. Искам да помогна и ме пратиха при теб. Знам, че не е кой знае какво, но това е ролята ми в разследването, така че правя каквото трябва.
— Пратиха те? Кои?
— Оливас и моят лейтенант.
— Освен че се упражняват с мен, имат ли нещо друго, с което да продължат?
— Доколкото мога да кажа, нямат. Нямат представа кого търсят.
Балард кимна и се замисли доколко би могла да му се довери. Думите му за оплакването й срещу Оливас я бяха жегнали, но от друга страна, си даваше сметка, че Кар или е изолиран от част от информацията по разследването, или премълчава. Първото можеше да се очаква, защото често разделяха екипите на части. Ако обаче беше второто, значи пред себе си имаше човек, на когото не би могла да се довери.
Реши да продължи и да следи реакциите му.
— Споменавана ли е възможността извършителят да е ченге? В общата стая. Или с Частин?
— Сериозно ли питаш? — учуди се Кар. — Не, нищо такова. Поне аз не съм чул. Аз обаче пристигнах на партито късно, а и има и видимо разделение между специалните ченгета от „Грабежи и убийства“ и нас, от „Тежки престъпления“. Ние сме нещо като помощен персонал.
Балард кимна.
— Какво си открила? — попита Кар.
— Белега от изгаряне на гърдите на Фабиан — каза Балард. — Има предположение, че е носил подслушвателно устройство.
— За кого? За „Вътрешни разследвания“?
— За себе си. Чакали са го пет години във федерален затвор, ако не снесе нещо сериозно.
— И ти научи това как?
Тук Балард имаше проблем. Не искаше да издаде Таусън, но те щяха да стигнат до него и бездруго, защото беше сред последните, на които Частин се бе обаждал по телефона. Ако адвокатът споменеше за посещението й, щеше да я сполети гневът на лейтенант Оливас.
— Каквото знам, ще ти помогне — каза тя. — Но трябва да ме покриеш.
— По дяволите, Балард… не знам — каза Кар колебливо. — Не ме набутвай в неща, в които неминуемо ще затъна.
— Каза, че проследяваш последните стъпки на Частин, нали?
— Да. Но ги проследяват и други.
— Е, адвокатът на Фабиан се е паднал на някого от вас. Частин е говорил с него в петък. Обади се на човека, който е трябвало да говори с него, и му кажи, че ти ще поемеш задачата.
— Ясно. Първо това се падна на мен и бездруго. Дийн Таусън е в моя списък. По-важно е обаче ти как разбра, че Частин е говорил с него, и откъде знаеш всичко останало по разследването? Белегът от изгаряне на гърдите, подслушването, адвокатът… С какво се занимаваш, Балард?
— Бях на местопрестъплението в четвъртък вечерта. Присъствах, когато откриха белега. Когато Частин беше убит, проведох няколко разговора. Той беше мой партньор и от него научих много. Дължа му го.
Кар поклати глава — не виждаше основанията й да направи всичко това.
— Виж — каза й. — Работя по случая с Частин. Не знам нищо за белег от изгаряне или подслушване. Дори Фабиан обаче да е носил микрофон, това не значи, че е записвал ченге. Може да е записвал някой от другите задници в сепарето. Всички са били престъпници.
Балард сви рамене.
— Не са били достатъчно ценни за федералните. Говори с Таусън. Имало е ченге.
Кар се намръщи. Балард продължи:
— Като говорим за другите задници в сепарето, как ги свързват един с друг?
— Не знам — отговори Кар. — Работя по Частин.
— Не са били непознати. Преди пет години всички са били заедно в Пичис. В един и същи месец.
— Това не означава нищо. Пичис е огромен.
— Ако някой се поинтересува, мисля, че ще установи, че са били в една и съща сграда. Това намалява мащабите.
Кар я погледна в очите.
— Балард, сериозно, какви ги вършиш?