Мънро затвори, без да каже и дума повече. Дженкинс изгледа Балард многозначително — „казах ли ти?“. И като по сигнал, чуха приближаваща сирена. Балард разпознаваше сирените на линейките и полицейските коли. Тази трябваше да е на Смити и Тейлър, които идваха да вземат Дженкинс.
— Ще се видим там — каза Дженкинс.
— Да — отвърна Балард.
Когато патрулката се спусна по рампата към входа, сирената заглъхна. Дженкинс се качи отзад и колата потегли. Балард остана с найлоновата торба в ръка.
Сега чуваше в далечината втора сирена, звукът й се усилваше. Линейката с петата жертва. Балард погледна назад, към стъклената врата, и видя часовника на спешното. Показваше 1:17. От смяната й бяха изтекли само два часа.
3
Когато линейката се спусна по рампата към входа, сирената млъкна. Балард чакаше и гледаше. Двойната врата отзад се отвори и парамедиците извадиха носилката с петата жертва. Вече й бяха сложили апарат за обдишване.
Балард чу как парамедиците казват на чакащия екип на спешното, че жертвата е загубила жизнени показатели на път за болницата, че са успели да я върнат и да я стабилизират, но в момента на пристигането линията на екрана отново се изравнила. Екипът на спешното излезе и пое носилката, после мина през залата на приемната и направо се насочи към асансьора, с който щяха да стигнат до операционната. Балард тръгна след групата и стигна до асансьора последна, миг преди вратите да се затворят. Застана в ъгъла, докато екипът от четирима медици опитваше да запази жената на носилката жива.
Кабината трепна и започна бавно да се изкачва, а Балард огледа жертвата. Беше по срязани до горе джинси, с високи обувки „Конвърс“ и черно боди, подгизнало от кръв. От единия джоб на джинсите стърчаха четири химикалки, защипани за плата. Балард реши, че жертвата е била келнерка в клуба, където е станала стрелбата.
Беше простреляна в средата на гръдния кош. Лицето не се виждаше от маската на дихателния апарат, но личеше, че още няма и трийсет. По ръцете нямаше гривни или пръстени. На вътрешната страна на лявата китка видя татуиран еднорог.
— Коя си ти?
Балард вдигна очи от пациентката, но не видя кой я попита, защото всички бяха с маски. Гласът беше мъжки, но трима от четиримата бяха мъже.
— Балард, полиция Лос Анджелис — отговори тя.
Откачи значката от колана си и я вдигна високо.
— Сложи си маска. Отиваме в операционната.
Жената извади една маска от устройство на стената на асансьора и й я подаде. Балард веднага си я сложи.
— И стой настрана, за да не пречиш.
Вратата най-накрая се отвори и Балард излезе бързо, после отстъпи настрана. Носилката излетя светкавично и директно влезе в операционна зала, която имаше стъклена преграда, за наблюдение. Балард остана отвън, за да проследи случващото се през стъклото. Медиците положиха отчаяни усилия да върнат младата жена от царството на мъртвите и да я подготвят за операция, но петнайсет минути след началото на опитите се отдръпнаха мрачно и я обявиха за мъртва. Беше 1:34 след полунощ. Балард записа часа.
След като медиците излязоха и отидоха да се занимават с други пациенти, Балард остана сама с мъртвата. Тялото скоро щеше да бъде изнесено, за да подготвят операционната за следващата операция, и щеше да бъде прехвърлено другаде, докато дойде ванът на патолозите, за да го вземе, но така Балард щеше да получи малко време. Влезе в залата и огледа мъртвата. Горнището беше срязано и гърдите бяха открити.
Балард извади телефона си и направи снимка на входната рана от куршума в гръдната кост. Нямаше следи от барутен нагар и това й подсказа, че изстрелът е направен от повече от метър и половина. Стрелецът като че ли беше истински майстор, защото беше улучил десетката, като най-вероятно е бил в движение и зареден с адреналин, заради ситуацията. Трябваше да има едно наум, ако някога се изправеше лице в лице с убиеца, колкото и невероятно да изглеждаше това в момента.
Забеляза някаква връв около шията на жената. Не беше верижка или някакво бижу. Двойна преплетена връв. Дори на нея да висеше медальон, беше скрит някъде в заплетена и сплъстена от кръв коса. Балард погледна към вратата, после пак се обърна към жертвата. Измъкна връвта от косата и видя, че на нея виси малък ключ. Взе скалпел от близкия поднос с хирургически инструменти, сряза връвта и я издърпа. Поради липса на плик за доказателства извади от джоба си латексова ръкавица и мушна вътре връвта и ключа.
След като прибра сгънатата ръкавица, се вгледа в лицето на жертвата. Очите бяха леко отворени, гуменият маркуч все още беше в устата й. Това не се хареса на Балард. Изкривяваше лицето й и вероятно не би й харесало, ако беше жива. Балард искаше да го махне, но знаеше, че това нарушава протокола. Патологът трябваше да получи тялото такова, каквото е било при смъртта. Вече беше преминала границата, когато взе ключа, но нелепият маркуч за въздух я дразнеше. Вдигна ръка, за да го дръпне, но някой застана зад гърба й и я прекъсна.