Неделният трафик беше слаб и Балард стигна до Канога Парк преди девет. Беше късно за посещение при нищо неподозиращата Беатрис Бопър, но не прекалено късно. Независимо дали девет сутринта или девет вечерта, Балард винаги предпочиташе изненадата на странния час. Това някак стряскаше хората и разговаряха по-охотно.
Обаче самата тя се стресна, когато стигна до адреса на авеню „Оуънсуърт“, записан като домашен на Бопър в регистъра на ДПР. Оказа се в район с изоставени складове, в които се въртеше дребен бизнес през деня, а през нощта ги заключваха и залостваха възможно най-здраво. Спря пред покрита с алуминий сграда, на чиято врата беше изписан само номерът на адреса. Отпред бяха паркирани пет коли и ван, а отгоре проблясваше червен стробоскоп. Балард знаеше достатъчно за най-проспериращия бизнес в Долината, за да си даде сметка, че в сградата се снима порно. Проблясващата червена светлина показваше, че никой не бива да влиза.
Зачака. Светлината не изгасна още дванайсет минути и тя се зачуди дали това означава, че актьорите вътре правят секс през цялото това време. Веднага щом изгасна, отиде до вратата и натисна дръжката. Беше заключено, така че почука. Беше готова и показа значката си, когато вратата се отвори и се появи мъж с вълнена шапчица.
— Какво има? — попита той. — Презервативите ли ще проверяваш?
— Не, не ме интересуват презервативите — каза Балард. — Искам да говоря с Беатрис Бопър. Може ли да я извикате?
Мъжът поклати глава.
— Тук няма жена с такова име.
Понечи да затвори вратата, но Балард я улови и описа Бопър според данните в регистъра.
— Чернокожа, един и седемдесет и пет, на четирийсет и пет. Може и да не използва името Беатрис.
— Прилича ми на Сади. Чакай.
Този път Балард го остави да затвори вратата. Закопча значката за колана си, обърна се с гръб към вратата и зачака. Забеляза, че двата склада на отсрещната страна на улицата също нямат външни обозначения. Над вратата на единия също имаше светещ стробоскоп. Намираше се при фундамента на индустрия за милиарди долари, която според някои поддържала икономиката на Лос Анджелис.
Вратата най-накрая се отвори и се появи жена, която приличаше на описанието от архива на ДПС. Нямаше грим, косата й беше небрежно завързана на тила, беше по тениска и торбесто долнище от анцуг. Балард не очакваше една порнозвезда да изглежда така.
— Какво има, полицай?
— Детектив. Ти ли си Беатрис Бопър?
— Да, и съм на работа. Казвай бързо защо си тук или си тръгвай.
— Искам да поговорим за Томас Трент.
Думите удариха Бопър като въртяща се врата.
— Вече не знам нищо за него — отсече тя. И трябва да се прибирам.
Отстъпи назад, за да затвори вратата. Балард си даваше сметка, че има само един шанс и че може да изложи на опасност цялото разследване, ако го пропилее.
— Мисля, че е наранил някого — каза бързо. — При това лошо.
Бопър спря с ръка на дръжката на вратата.
— И ще го направи пак — добави Балард.
Това казваше всичко. Балард зачака.
— Мамка му! — изруга Бопър накрая. — Влез.
Балард я последва в слабо осветения вход с коридори, които водеха надясно и наляво. Табела със стрелка показваше, че декорите за снимки са наляво, а офисите и служебните помещения — надясно. Тръгнаха надясно и минаха покрай мъжа, който бе отворил на Балард в началото.
— Били, кажи им, че правим петнайсет минути почивка — каза Бопър. — Петнайсет. Никой да не излиза от снимачната площадка. След десет минути Даниел да започне да се възбужда. Снимаме веднага щом се върна.
Минаха покрай кухненски бокс, обзаведен с плот, отрупан с кошници закуски и шоколади, както и с кафе. На пода имаше отворен охладител, пълен с бутилки вода и безалкохолни напитки. Влязоха в кабинет, на чиято врата пишеше Тъмната Сади. Стените бяха покрити с плакати на филми за възрастни, на които се виждаха почти изцяло голи изпълнители в провокативни пози. Заглавията, костюмите — които бяха оскъдни — и позите говореха за садо-мазо и фетиши. Силна женска доминация.
— Седни — каза Бопър. — Имаш петнайсет минути, после трябва да снимам. Ако закъснея, ще трябва да ги гоня като разбягали се котки.
Бопър седна зад бюро, Балард — на стол срещу нея.
— Режисьор? — попита Балард.
— Режисьор, сценарист, продуцент, оператор… каквото искаш — отговори Бопър. — Бих се занимавала с камшиците и секса също, но вече съм много стара за това. Кого е наранил Томас?
— В момента той представлява интерес за разследването. Жертвата е транссексуална проститутка, която, изглежда, е била отвлечена, изтезавана в продължение на четири дни и след това изхвърлена, защото е сметната за мъртва.