— Мама му! Знаех си, че ще го направи някой ден.
— Какво ще направи?
— Ще действа според фантазиите си. Заради това го напуснах. Не исках да реализира фантазиите си на мен.
— Слушай, Бопър, преди да продължим, искам да обещаеш, че разговорът ни ще си остане между нас. Най-малко от всички трябва да научава той.
— Шегуваш ли се? Не разговарям с този човек. Той е последният на земята, с когото бих разговаряла.
Балард се вгледа в нея, за да долови знаците на лъжата. Не видя нищо, което да я накара да прекрати разговора. Просто не беше сигурна откъде да започне. Извади телефона си.
— Имаш ли нещо против да записвам?
— Да, имам — отговори Бопър. — Не искам да се забърквам в това и не искам някъде да има запис, който той може да чуе.
Балард прибра телефона. Очакваше този отговор и продължи, без да записва.
— Искам да разбера що за птица е бившият ти съпруг — започна тя. — Що за човек е. Какво би го подтикнало да извърши такова престъпление. Ако го е извършил той, разбира се.
— Объркан е — отвърна Бопър. — Чисто и просто. Аз правя садо-мазо филми. Действието е фалшиво. Болката не е истинска. Голяма част от публиката го знае и голяма част не иска да го знае. Иска да е истинска. Е, той е един от тези.
— Как се запознахте? Той се е интересувал от филмите ви?
— Не. Запознахме се, защото исках да си купя кола.
— Продавал е коли?
— Мисля, че тогава ме разпозна, но винаги е твърдял, че не е така.
— От режисурата?
— Не, тогава все още бях изпълнителка. Мисля, че ме разпозна от видеофилмите и се спусна през целия шоурум, за да ми помогне да си намеря сладка кола. Винаги го е отричал, но аз мисля, че ме разпозна.
Балард посочи с палец към вратата.
— Тъмната Сади. Това твой порно псевдоним ли е?
— Един от многото. Имам много имена и често променям външния си вид. Както се казва, рестартирам се на всеки няколко години, както и публиката ми. Сега съм Тъмната Сади, режисьор. Била съм… да видим… Бяла нощ, Шакила Биа, Би Би Черната, Бесния понеделник и още няколко. Какво, да не си ме гледала?
Забеляза усмивката на Балард.
— Не, просто странно съвпадение — отвърна Балард. — Преди две нощи попаднах на човек, който нарича себе си Бесния понеделник.
— В порното? — попита Бопър.
— Не, на съвсем друго място. Значи, казваш, Трент имал фантазии.
— Беше абсолютно объркан. Обичаше болката. Обичаше да причинява болка, да я вижда в очите им.
— Очите им? За кои става дума?
— Говоря за фантазиите му. Нещата, които харесваше във филмите ми, нещата, които искаше да прави в реалния живот.
— Казваш, че никога не ги е пресъздавал на практика?
— Не и с мен. Не знам за другите. Арестуваха го и намериха у него метален бокс. С това премина границата.
— Заради това ли го напусна?
— Заради всичко. Не само защото щял да нарани някого, но полицаите казаха, че било момче. Когато научих, просто трябваше да си отида. Беше прекалено долно, дори за мен.
— Как възприемаш психологията тук?
— Какво, по дяволите, значи това?
— Жертвата е латиноамериканка. Трент взема метален бокс, за да се срещне с латиноамериканец, мъж. Бившата му жена е афроамериканка, но със светла кожа. Тук имаме специфичен тип жертва и…
— Не съм никаква жертва.
— Съжалявам, грешка на езика. Но той има предпочитан тип. Нещо като това, което се нарича парафилия. Част от сексуалната му програма, по липса на по-добра дума.
— Това е израз на склонността му към подчиняване и контрол. В моите филми аз бях на върха, доминирах. В брака ни той искаше да ме контролира, да ме държи в подчинение. Възприемаше ме като предизвикателство, което трябва да преодолее.
— Но не е проявявал насилие?
— Не. Поне не спрямо мен, защото щях да си тръгна моментално. Това обаче не означава, че не ме е потискал и не е използвал ръста си, за да контролира нещата. Можеш да използваш физическите си размери и без да използваш физическо насилие.
— Много порно ли гледаше?
— Слушай, не се захващай с това. Идеята, че порното е причина да е такъв. Не е. Ние осигуряваме услуга. Хората гледат нашите филми и това ги държи под контрол, всичко остава във фантазията.
Балард не беше сигурна дали Бопър вярва в това, което говори. Много лесно би могла да заеме позицията, че порнографията е порта към перверзното поведение, но си даваше сметка, че моментът не е подходящ. Тази жена й беше нужна като източник и евентуален свидетел. С подлагане на съмнение на начина й на живот и професията й нямаше да спечели благоразположението й.