Огледа помещението. Вляво видя собственото си неясно отражение в голямо стенно огледало. Китките и глезените й бяха вързани с черни пластмасови връзки.
Вляво имаше малка масичка, на която видя само ключ. В дъното на стаята видя спусната завеса, около която проникваше светлина, но не можеше да се определи дали е слънчева, лунна или изкуствена. Видя дрехите си струпани на куп на пода недалеч от завесата. Изглеждаха сякаш бяха разкъсани или срязани, за да ги свалят.
Даде си сметка къде е. Долната стая в обърнатата къща на Томас Трент. Сега я виждаше от другата страна на стъклото. Тази кошмарна мисъл и ситуацията, в която се намираше, я изпълниха с ужас. Напрегна мускули, за да разхлаби връзките, но не можеше да помръдне.
Започна да диша през носа. Там нямаше препятствия и тя се застави да прави дълги, дълбоки вдишвания. Колкото повече кислород влизаше в кръвта й, толкова по-бързо отровата — това, с което я бе упоил — щеше да си отиде. Опита да си спомни какво се бе случило. Спомни си повърхността на сърфа, гаража. Онзи я бе хванал отзад. Спомни си как се задушаваше и изпита физическо отвращение.
Туту. Баба й също ли беше доведена тук, пострадала ли беше? Как така Трент беше научил за Вентура?
Спомни си как бе говорила с Трент за колата, докато пътуваше. Той й се обади, тя отказа поканата му да отиде в автокъщата. Дали не бе искал да я примами? Следил ли я беше? Как беше разбрал, че е ченге?
Всички тези въпроси имаха само един отговор и той отново изпълни гърдите й с ужас.
Беатрис.
Балард осъзна, че се е заблудила с бившата му жена. Изглежда, Беатрис беше разказала на Трент за нея.
Това обаче все още не обясняваше как се бе добрал до Вентура, връзката между клиентката на име Стела и Балард. Балард не бе казала нищо на Беатрис за автокъщата и че всъщност е разговаряла с Трент.
След това си спомни обаждането, докато беше на магистралата, и как каза на Трент, че не е в града. Том спомена сърфисткия ван. Чрез него ли я бе проследил?
Отново напрегна мускули, за да изпробва връзките, но пак не успя да мръдне.
Тогава чу глас, който я смрази.
— Не си прави труд, Рене. Не можеш да ги скъсаш.
Балард погледна в огледалото, но не го видя никъде в стаята. Миг след това той излезе от една ниша и застана до нея. Обърна се и я погледна. С две ръце дръпна грубо превръзката на устата й и я пусна да виси на шията й.
— Къде е баба ми? — попита Балард със свито от страх гърло. — Какво направи с нея?
Трент я изгледа продължително — видимо се наслаждаваше на ужаса й.
— Предполагам, все още спи в къщата си — отговори накрая. — Би трябвало повече да се тревожиш за себе си.
— Какво ми даде? Упоил си ме.
— Само малко кетамин. Пазя го за специални случаи. Трябваше да си управляема по пътя дотук.
Балард веднага калкулира добрата новина. Знаеше какво е кетаминът. През годините старателно беше чела и изучавала всички служебни бюлетини за използваните при изнасилване вещества, станали модерни и после попаднали като доказателства в делата за сексуално посегателство. Основно кетаминът се използваше за анестезия. Знаеше обаче и че ефектът от него трае кратко. Вече усещаше как се отървава от подобната на транс летаргия, с която се бе събудила преди няколко минути. Скоро щеше да е напълно на себе си. Това беше грешка на Трент, а където имаше грешки имаше и надежда.
— Върви по дяволите, Трент — каза му. — Мислиш, че това ще ти се размине безнаказано? Никакъв шанс. Доста хора вече знаят за теб. Влязъл си в докладите. Имам партньор. Имам шеф. Това е краят. Твоят край — каквото и да направиш с мен.
Той се смръщи и поклати глава.
— Мисля, че грешиш, Рене. Ще открият вана ти на брега, много далече оттук, а от теб няма да има и следа. Знаят, че си имала проблеми, дори баба ти вероятно ще обясни, че си изглеждала разсеяна и някак потисната.
Балард се зачуди дали не е бил в къщата на баба й през цялото време, докато и тя беше там. Дали не бе слушал разговора им — доколкото имаше такъв — с Туту на вечеря?
— Може и да дойдат да говорят с мен, но какво ще открият? Нищо. Няма да открият нищо. А аз имам свидетели, които чуха как ти се обадих и ти казах, че колата е дошла. Ще потвърдят, че те молих да дойдеш в автокъщата, но ти си отказала, обяснила си, че вече не искаш колата.
Направи пауза за по-голям ефект.
— Ти си детективът — каза накрая. — Какво означава всичко това? Няма труп, няма доказателства, няма обвинения.