Трент я бе докарал от Вентура със собствения й ван. Планът му беше ясен — да скрие някъде трупа й и да зареже вана някъде по крайбрежието. Балард реши, че неговата кола сигурно е някъде около къщата на баба й и че е смятал да я вземе на връщане към Лос Анджелис.
Влезе в гаража и провери вана. Беше отключен. Отвори страничната врата и отиде при плажните дрехи, които висяха на куки до резервната гума. Обу анцуг и черно горнище. Отгоре облече найлоново яке. Отвори сейфа и извади пистолета и значката си. Докато ги прибираше в джобовете на якето, чу първите сирени да приближават.
После чу Беатрис да вика в стаята долу и бързо слезе по стълбите.
— Беатрис! — извика. — Всичко е наред! Не се тревожи!
Стигна до стаята. Беатрис все още беше на пода, но сега седеше. Бе вдигнала ръце пред устата си и гледаше с ужас тялото на бившия си мъж. Балард вдигна ръце, за да я успокои.
— Добре си, Беатрис. Сега си в безопасност. Всичко е наред.
Отиде при Трент и опипа врата му за пулс. Зад гърба й Беатрис говореше истерично:
— Боже! Боже! Това не може да е вярно!
Нямаше пулс. Балард се обърна към Беатрис и клекна пред нея.
— Мъртъв е. Никога повече няма да нарани теб или някой друг.
Беатрис се вкопчи в нея и изпъшка:
— Щеше да ме убие!
Балард я прегърна.
— Край. Беше дотук.
28
Най-напред дойдоха патрулите от управление Северен Холивуд, след тях противопожарна кола и две линейки. Парамедиците провериха пулса на Трент и не откриха признаци на живот. Решиха да не го транспортират и оставиха тялото му където е, за да го огледат криминалистите и детективите от полицията.
Другият екип се погрижи за повърхностните рани по лицето и ребрата на Беатрис Бопър и установиха, че няма остатъчен ефект от кетамина, с който я бе упоил Трент. Погрижиха се и за раните на Балард, по китките и устата. Превързаха китките й с марля, така че заприлича на спасен самоубиец. Провериха синините по шията й, когато похитителят й се бе опитал да я души, но не откриха по-сериозни наранявания.
Балард помоли парамедика да снима раните й с телефона си и да ги изпрати на нейния телефон. Освен това свали долнището на анцуга отстрани, за да покаже кръвта по бедрото си. Изпитваше отвращение, но беше наясно, че не бива да мие кръвта на Трент. Беше доказателство. Не за вината му, защото сега нямаше да има дело, а в подкрепа на версията, която щеше да разкаже.
Първи пристигнаха детективите от управление Северен Холивуд, макар и да беше ясно, че разследването ще се води от отдела за вътрешни разследвания, тъй като ставаше дума за смърт, причинена от полицейски служител. Както беше по протокол, един от местните полицаи се свърза с Вътрешни разследвания, за да представи първоначален доклад, и получи инструкции Балард да бъде отделена, а Беатрис да бъде пратена с кола в центъра, където да я разпита екип от „Вътрешни“.
Изведоха Балард от къщата и я качиха в кола, където чака повече от час да се събере екипът на „Вътрешни разследвания“ по това време на нощта. Докато чакаше, видя как над Долината се разсъмва. Освен това взе назаем телефон от един от местните детективи и се свърза с полицията във Вентура, с молба да проверят как е баба й. Половин час след това, докато все още беше на задната седалка на колата, й се обадиха, за да я успокоят, че баба й е добре.
Екипът на „Вътрешни разследвания“ се състоеше от четирима детективи, един лейтенант и мобилен команден пункт, който всъщност представляваше кемпер с оборудвани работни места, компютри, принтери, монитори и безжична интернет връзка, както и стаичка за разпити, с готова за запис камера.
Лейтенантът се казваше Джоузеф Фалцър. Балард го познаваше от случая с обира в къщата на „ценените граждани“ над „Дохени Драйв“, когато престъпникът я издебна и я нападна, а Дженкинс успя да го неутрализира с удар по главата. По време на онова разследване беше почтен, но по никакъв начин не беше от онези, които правят всичко възможно да отърват колега ченге. Онова разследване обаче беше насочено към Дженкинс и начина, по който бе неутрализирал престъпника, нападнал нея. Този път фокусът щеше да е изцяло върху нея и тя си даваше сметка, че заради оплакването й от Оливас е лесна мишена за отстраняване от полицията. Трябваше да е много внимателна, докато не се убеди, че Фалцър наистина е честен в намеренията си.
Четиримата детективи сложиха калцуни и ръкавици и влязоха в къщата, а Фалцър отвори вратата и покани Балард в командния център. Мълчаха, докато не седнаха от двете страни на масата в стаичката за разпити.