— Как се чувстваш, детектив? — попита Фалцър
— Вцепенена — отговори Балард.
Беше точно така. От свръхнатоварване организмът й бе преминал към пълно отпускане и безтегловност, особено след като я увериха, че баба й и Бопър са добре. Чувстваше се замаяна. Сякаш наблюдаваше отстрани как някой друг сяда на масата за разпит.
Фалцър кимна.
— Разбираемо. Длъжен съм да попитам, носиш ли оръжието си?
— Да, в джоба ми е — отговори Балард. — На този анцуг не можеш да сложиш кобур.
— Преди да започнем, трябва да го иззема.
— Наистина ли? Не застрелях този тип. Наръгах го е една летва.
— Такъв е протоколът. Предай оръжието си.
Балард го извади и му го подаде над масата. Фалцър провери предпазителя и пусна оръжието в найлонов плик за доказателства. Написа нещо на етикета, после сложи найлоновия плик в кафяв книжен плик и го остави на пода.
— Имаш ли резервен? — попита след това.
— Не, нямам — отговори тя.
— Добре тогава, можем да започваме. Сигурен съм, че познаваш процедурата, детектив Балард, но въпреки това ще я повторя, преди да включа записа. Ще ти прочета правата по изискването „Миранда“, а ти ще се откажеш от правото да откажеш да говориш. След това ще ти дам наставлението по „Лайбъргър“ и ще ми разкажеш какво се е случило. След като запишем разказа ти, ще влезем в къщата и ще покажеш на мен и екипа ми всичко още веднъж. Имаш ли някакви възражения?
Балард поклати глава. Наставлението по „Лайбъргър“ се използваше като принуда полицай да отговаря на въпроси без присъствието на адвокат. Беше наречено така на името на полицай, който бе отказал да го направи и бе уволнен заради това. То принуждаваше полицаите да говорят, но не допускаше така дадените показания да бъдат използвани в криминално съдебно дело срещу съответния полицай.
Фалцър включи камерата, прочете двете юридически формулировки и заговори по същество.
— Да започнем от самото начало. Детектив Балард, кажете ми какво се случи и какво доведе до смъртта на Томас Трент, причинена от вас?
— Трент беше основен заподозрян за отвличането и нападението над Рамон Гутиерес, мъжка проститутка, в Холивуд — започна Балард. — Трент някак бе разбрал къде живея във Вентура и предната вечер дойде там, без аз да знам. Докато подготвях дъска за сърф при отворена врата на гаража, той влезе и сложи на главата ми найлонов плик. Отвлече ме, упои ме и ме е докарал на това място — неговия дом. Възможно е да е имало и сексуално посегателство над мен, докато съм била в безсъзнание, но не съм сигурна. Събудих се без дрехи и завързана за стол. След това ми каза, че ще отвлече още една жертва, и отново ме упои, след което предполагам е излязъл от къщата. Дойдох в съзнание преди той да се върне и успях да се освободя. Докато успея да напусна къщата, той се върна с втората жертва. Тъй като се опасявах за безопасността й, останах в стаята, в която ме бе оставил завързана. Намерих дръжка от метла, с която бе подпрял плъзгащия се прозорец, и взех остро парче дърво, което успях да отчупя от стола. Когато той влезе в стаята с втората жертва, го нападнах, като го ударих няколко пъти с дръжката от метла, докато тя не се счупи. След това той успя да ме сграбчи и да ме притисне с ръце. Понеже беше много по-едър от мен и се страхувах за живота си и за живота на другата жертва, го наръгах с острата летва няколко пъти в областта на корема. Той в края на краищата ме пусна, свлече се на пода и малко след това умря.
Фалцър мълча доста време, може би стъписан от обърканата история, дори и предадена накратко.
— Добре — каза след това. — Сега ще минем през всичко това с повече подробности. Да започнем с побоя над Гутиерес. Разкажете ми за него.
Бяха нужни деветдесет минути, докато Балард отговори на всички подробни, но не враждебни въпроси. На моменти Фалцър посочваше несъответствия или подлагаше на съмнение решенията й, но Балард беше наясно, че един добър следовател непременно задава въпроси, които предизвикват някакво смущение и дори възмущение у разпитвания. Наричаше се „предизвикване на реакция“. Тя запазваше самообладанието си обаче и през цялото време отговаряше съвсем спокойно. Целта й беше да издържи през тази фаза, колкото и дълго да продължи, защото знаеше, че в края на краищата ще я оставят на мира и ще я пуснат да си върви. През годините в бюлетина на полицейския профсъюз беше чела инструкции за ситуации като нейната и знаеше, че трябва да повтаря ключови фрази и думи, като „страхувах се за живота си и за живота на другата жертва“, заради които за следователите от Вътрешни разследвания ще е трудно да определят убийството на Трент като неоправдано според политиката за прилагане на сила от страна на полицията на Лос Анджелис. След това щяха да препоръчат на областния прокурор да не предприема никакви действия срещу нея.